Българите лично заплащаме 56% от цената на лекарствата, които потребяваме, няма друга страна в ЕС с толкова голям процент персонално плащане.
Това заяви на кръгла маса по темата проф. Генка Петрова, президент на българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи.
Статистическите данни показват, че българският пазар за лекарства по рецепта, без хранителни добавки, е 1.5 милиарда лева, пазарът на тютюневи изделия - 2.5 милиарда лева, а за алкохолни продукти – 2 милиарда лева, направи сравнение професорът, оценявайки неговата значима финансова тежест.
МЗ провежда активен диалог с всички участници на пазара на лекарства и се стреми да постигне разбирателство с тях в интерес на обществото, заяви Десислава Димитрова, зам.-министър на здравеопазването от името на министър Десислава Атанасова.
Целта е да намерим най-добрите решения както при здравноосигурените лица, така и при потребителите на лекарствени средства, подчерта управителят на НЗОК Пламен Цеков, цитиран от БГНЕС.
Проф. Генка Петрова се спря в презентацията си на редица важни въпроси - как един лекарствен продукт достига до обществените фондове и до позитивния лекарствен списък, каква е ситуацията у нас в сравнение с другите европейски страни и др. Тя припомни, че цените на лекарствата у нас се формират и на базата на цените в осем референтни държави, с които се сравняваме. За да се определи процента на реимбурсация се прави специално изследване и вътрешно рефериране.
Българското законодателство е изключително рестриктивно по отношение ценообразуването на лекарствените продукти и е изцяло синхронизирано с европейските норми в областта, каза тя. Имайки предвид, че България се реферира към Испания, в която правилото е медикаментите да бъдат с най-ниска цена от всички държави членки на Европейския съюз, цените на лекарствените продукти в България са едни от най-ниските в Европа, смята тя.
Според Петрова в Европейския съюз качеството на болничната помощ се измерва с намаляване на публичните средства, отделяни за нея, за сметка на повече ресурси в извънболничната помощ и профилактиката на заболяванията. Това е удачната следваща стъпка, в която усилията и реформите трябва да бъдат фокусирани, е нейното мнение.
Коментари