Пет години в основните проблемни области в България промяна няма. Това, което виждаме е, че законите са реакция на правителството, без да се знае дали това ще реши проблемите.
Правят се закони без да се знае какво ще се случи, а всички плащаме за това, заяви Светла Костадинова, изпълнителен директор Института за пазарна икономика (ИПИ). ИПИ представи четвъртото издание на "България в международните класации", като според икономистите страната ни влошава позициите си в почти всички класации в сравнение със страните от ЕС, предаде БГНЕС.
Много често политиците си мислят, че законодателната дейност е основният начин да приложат визията си за икономиката, продължи Костадинова. Според нея това не означава, че се намалява тежестта върху гражданите и бизнеса, защото никой не знае каква е тежестта, налагана от нормативните актове. Никой не казва какъв ефект, освен бюджетен, ще има някой нормативен акт върху конкуренцията или цените, добави Костадинова.
България се представя доста по-лошо в сравнение с миналата година, когато по някои от индексите сме били на средни нива, докато сега сме в долната третина на класациите, съобщи икономистът от ИПИ Калоян Стоянов. "Други страни, за разлика от нас, имат по-голямо желание да се реформират. Явно за тях кризата не е чак толкова голям проблем, помагат на икономиките си да излязат от нея и на гражданите им да живеят по-добре", добави той.
Стоянов посочи, че три от класациите са показали ясна връзка между позицията на една страна в тях с инвестициите, доходите и ръста на икономиката. Според колегата му Явор Алексиев страната ни се нуждае от смело и реформаторско правителство. "По всичко личи, че не само кризата не е свършила, а предстои и дълъг период на възстановяване. Следователно няма как да очакваме икономически растеж, който да улесни реформите. Напротив – те трябва да се направят сега", заяви икономистът.
У нас пазарът на труда сякаш се пренебрегва, реалността е, че не се защитават работни места, а се губят, каза още Калоян Стоянов. Мерките на синдикатите и правителството не дават резултати, това не е учудващо, защото това са същите мерки, предлагани преди кризата, добави той. "Тези мерки трябва да се променят, защото цялата икономическа обстановка се променя, ние трябва да се пригодим към нов реалности. За съжаление не виждаме такова отношение", заяви икономистът.
Ние мислим, че най-важното нещо е премахването на минималната работна заплата (МРЗ) и минималните осигурителни доходи (МОД), каза Стоянов. Според икономиста от ИПИ те само налагат допълнителни изисквания за нискоквалифицирани работници. МОД играят ролята на лост в социалната политика на правителството, когато то се опитва да вдигне доходите, добави той.
Идеята за въвеждането им беше да се осветли част от икономиката, но през последните години тази идея се изкриви, продължи той. "Обърнете внимание на разбивките на МОД в сфери като здравеопазване, държавно управление, дори енергетика. Това са държавни сектори, в които не би трябвало да има скрити доходи, но там има огромен ръст на МОД. Очевидно не става въпрос за изсветляване на доходи, а за политика на увеличаване на доходите", обясни икономистът.
При положение, че трета година изпитваме огромни трудности в икономиката, не можем да проумеем как един министър, който вижда, че се губят работни места, заявява, че ще вдигне минималните заплати и МОД, допълни Светла Костадинова. Той, преведено на икономически език, им казва "или трябва да съкратиш хора, или да затвориш, защото нямаш пари за такива МОД или колективни трудови договори, които аз смятам да разпространя насилствено върху определен сектор", допълни тя.
В България много реформи не могат да станат, защото всички политически играчи имат своята клиентела, допълни Аспарух Панов, координатор във Фондация "Фридрих Науман". Което пречи да се взимат решения в полза на обществения интерес, добави той. Според него в условия на криза и преход успя да се намери едно общо решение – плоският данък. Надявам се, че въпреки всички дърдорения на политиците няма да се премахне този подход, пожела си Панов.
Коментари