Преброени ли са дните на Шинзо Абе като министър-председател на Япония? Мнозина биха отхвърлили този въпрос като наивен или прибързан, а може би и двете. Архитектът на “Абеномиката” разполага с по-голямо одобрение и по-висок рейтинг отколкото, който и да е от предишните осем министър-председателя на Япония. Либерално-демократическата партия на Абе се е запътила към голяма победа на следващите избори. Привържениците му са убедени, че той ще използва мандата си за да приключи 20- годишната дефлационна паника в Япония с дързост, творчество и показност.
Има само един проблем с тяхната теза: батериите, които задвижват подкрепата за възродителния план на Абе, а именно растящите акции, се изчерпват. Като се има предвид колко бързо японският електорат се разочарова от политиците, премиерът и неговите най-ревностни фенове имат причина да се тревожат.
Шест месеца след началото на експеримента на Абе с шоковата терапия, състояща се от масивни парични и фискални стимули, както и от широкообхватни структурни реформи, Япония е изправена пред рекорден търговски дефицит, екстремна лабилност на пазара на облигации и растящи цени на храните и енергията, докато слабата йена прави вноса по-скъп. Увеличаването на капиталовите разходи и средните разходи на домакинство, които са нужни, за да се преодолее дефлацията, все още не са факт.
Ентусиастите биха игнорирали тези данни, тъй като японските акции бяха навлезли в траектория на сериозен ръст. Надеждата на Абе беше бумът на собствения капитал да предизвика положителен ефект на доминото. Оптимистичните компании биха наемали повече и биха увеличили заплатите. Домакинствата биха отворили своите новонапълнени портфейли. Увеличената продукция би напълнила държавната хазна и би спомогнала за изплащането на огромния дълг на Япония. Засилените корпоративни печалби биха привлекли дори още повече инвеститори към пазарите и биха поддържали целия виртуозен цикъл, докато брутният вътрешен продутк скочи.
В действителност Абе се надяваше да постигне Койзуми ефект в политическата върхушка. Бившият министър-председател Джуничиро Койзуми успя да надхитри японския парламент и бюрокрацията, да приватизира огромната система за пощенски спестявания и да намали разходите за държавна служба, като се обърна директно към обществото и инвеститорите. Затова и Абеномиката започна с удвояването на монетарната база от страна на ЯЦБ, укрепвайки потребителското доверие.
Обаче стратегията вече започва да се изтърква, като доказателство за това е наскорошното замиране на пазара на акции. Огромните печалби на Nikkei 225 и по-широкия Topix спечелиха време на Абе да конкретизира как смята да регулира икономиката, да либерализира търговията, да намали корпоративния данък и да насърчи предприемачеството. Той обаче не успя да го стори и липсата му на ясен план сега разрушава добрата репутация, която си бе спечелил на пазарите.
Oтдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД
Коментари