Икономистите не вярваха в отрицателните лихви, а сега трябва да пренаписват учебниците


Икономистите не вярваха в отрицателните лихви, а сега трябва да пренаписват учебниците

3548

Анализ на Дан Бобкоф, публикуван в Business Insider.

Ако сте представител на банка, тази идея би ви прозвучала налудничаво. Защо да плащате на някого, за да държи парите ви?

През 1983 г., когато американският икономист Фредерик Мишкин започва да пише своя учебник по макроикономика „Теория на парите, банковото дело и финансовите пазари“, той дори не предполага, че ще е необходимо да отдели в него много място на идеята за отрицателните лихвени проценти. Тогава те са били приемани като странни мисли, зародили се в главите на академиците, а не като нещо, което може да се случи в действителност.

Тридесет години по-късно, в 12-то поредно издание на учебника си Мишкин отделя много повече място за размишления относно отрицателните лихви.

“Има нещо много шокиращо в това. Налага се да говоря за отрицателните лихви като за явление, което може да бъде изключително широко разпространено“, казва икономистът.

В основата си отрицателните лихвени проценти се появяват, когато един кредитор плаща на някого да заеме пари от него.

През годините политиката претърпява големи промени, преминавайки от радикалната към идеята за обща политика на след рецесионните правителства в Европа и Азия. Това се случва, защото Голямата рецесия пренаписва правилата за това какво може да се случи в бъдеще и по какъв начин биха могли да отговорят банките по време на финансови кризи. Отрицателните темпове могат да засегнат почти всички – компании, банки, собствениците на имоти и всеки, който има спестовна сметка.

Старият начин

Централните банки, като тази на Великобритания и Федералният резерв на САЩ, контролират паричния поток в страната и определят лихвените проценти, които се предлагат, когато банка заема пари на друга банка, най-често, за да се регулират задължителните банкови резерви.

През по-голямата част от миналия век, икономическата система е работила на следния принцип:

Работите и печелите пари. Депозирате част от тези пари в банка. Банката взима по-голяма част от тях, а останалите оставя на съхранение във Федералния резерв. Ако тя има по-голям дял във Фед, има регулация, която изисква от нея да даде на друга банка, която няма достатъчно за достигане на задължителните нива на резерва си. Това се нарича междубанков пазар и отрицателните лихвени проценти се прилагат именно тук – те са най-важните икономически показатели в страната. Всички останали лихвени проценти са базирани (пряко или косвено) на тях.

Промяната на лихвените проценти е нещо, което Федералния резерв може да прави, за да стимулира различни неща, които да се случват с икономиката. Ако иска например да подтикне банките да отпускат повече кредити, лихвените проценти се намалят, което прави ипотечните кредити и заемите за автомобил по-достъпни за потребителите. Ако Фед иска да забави икономиката, той увеличава лихвените проценти.

Съвременната финансова история обаче показва, че инфлацията е тази, която държи банкерите будни нощем.

„Ако някой ми беше казал, че ще доживеем момент, в който централните банки ще се борят за инфлация, по-голяма от 0 или 1%, бих му казал, че живеем в паралелни вселени“, казва Кенет Рогоф, професор по икономика в Харвард.

Пробив в пода

Когато започва Голямата рецесия (2000 г.) централните банки правят всичко по-силите си, за да смекчат пораженията. Бързо понижават лихвените проценти, което е традиционна стратегия за укрепване на свободно падащата икономика. На много места лихвите стигнаха до 0%. Но когато това се оказа недостатъчно, някои централни банки решиха да приложат нестандартни методи за стимулиране на икономиката.

И все пак едно нещо все още изглеждаше малко вероятно – да се достигнат отрицателни нива.

В учебника на Мишкин 0% лихва е определяна като „нулева долна граница“, което означава, че няма как лихвите да паднат под тази стойност.

Сега икономистите трябва да преименуват това понятие.

Когато намалянето на лихвите до 0% не е достатъчно, в някои части на света (Европа, Япония) централните банки правят немислимото – започват да определят лихвените проценти като леко отрицателни.

На практика това означава, че банките, които могат да дадат на други банки пари на заем, ще си платят, за да им заемат парите.

Досега този метод е изпробван от трезорите в няколко страни (Швеция, Дани, Швейцария, Япония) с различна степен на успех. Първата беше шведската Riskbank, която обяви отрицателни лихвени проценти през 2009 г.

По време на своя реч през 2012 г., управителят на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че ЕЦБ ще направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото.

Днес страните с отрицателни лихвени проценти съставляват почти ¼ от световния брутен вътрешен продукт, сочат данните на световната банка.

Дилемата за парите в брой

Кенет Рогоф е извървял целия път от онези дни през 70-те, когато нито той, нито колегите му са можели да си представят, че централните банки дори биха си позволили да обмислят подобни отрицателни темпове до днес. Според него в наши дни банките се нуждаят от повече пространство за маневриране при евентуални бъдещи кризи, което може да означава стойности на най-ниската отрицателна лихва между -4% и -5%. Но това е почти невъзможно, когато хората могат просто да съхраняват парите си в буркани под дюшека.

„Ако бъдат наложени големи отрицателни лихвени проценти, кому ще е нужно това, когато можем да съхраняваме парите си в брой“, казва икономистът.

В крайна сметка с движението на лихвените проценти към отрицателните стойности, Фредерик Мишкин ще трябва да наблюдава внимателно дали то ще стимулира икономиката и най-вероятно ще се наложи да актуализира учебника си.

Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg

Още по темата


Още от Икономика


Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.75631
  • GBP
    1
    2.17102
  • RUB
    100
    2.49336
  • JPY
    100
    1.63956
виж всички

Крипто валути


  • Bitcoin Cash
    1
    405.38
    389.36
  • Litecoin
    1
    75.58
    72.59
  • Ethereum
    1
    413.01
    396.87
  • Bitcoin
    1
    16457.46
    15814.88
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама