Коментар на Тимъти Гартън Аш за The Guardian, преводът е на в. "Стандарт"
Започна нова битка за Великобритания. От изхода ѝ ще зависи съдбата на два съюза: Обединеното кралство и Европейския съюз. Ако англичаните гласуват за напускане на ЕС, шотландците ще гласуват за излизане от Обединеното кралство. След това няма да има Великобритания. А шоковете от един Brexit (излизане на Великобритания от ЕС - бел.ред.) за континента - вече изнемогващ под напора на много кризи, може да означава началото на края на Европейския съюз.
Така че, ако ви е грижа за Великобритания или за Европа, а още повече и за двете заедно, моля, включете се в тази добра битка. Финалните преговори в Брюксел бяха болезнени и със сигурност не бяха началото, което всеки би желал, но все още залогът е огромен.
Континенталните европейци често приемат за даденост, че Англия дълбоко в сърцето си е враждебно настроена към Европа. Това не е вярно. Вече десетилетия наред най-добрите изследователи на общественото мнение констатират, че по въпроса за ЕС е налице обширен "среден пласт" от хора, които се колебаят в мнението си, и могат да наклонят везните на едната или на другата страна. Така бе и в навечерието на референдума (за присъединяване към ЕС) през 1975 г., на който се получи голямо преливане от гласове "вън" към "вътре", т.е. в полза на членството. Същото е вярно и днес: 42 на сто от запитаните от агенция "КомРес", които казват, че ще гласуват за оставане или напускане, добавят, че могат и да променят мнението си.
От много враждебни коментари в чатовете зная, че някои от читателите на The Guardian са яростни евроскептици. Сега обаче се обръщам главно към мнозинството от нашите читатели, независимо дали са британци или не, които искат Великобритания да остане в ЕС. Особеност на този референдум е, че жителите на Общността на нациите (бившата Британска общност - бел. ред.) могат да гласуват в него, докато французите, италианците и германците, които живеят тук от много години и са много по-пряко засегнати, не могат. Но независимо дали имаш, или нямаш право да гласуваш, ти все пак имаш право да бъдеш чут. Моля ви, надигнете този глас в баровете и ресторантите, на работните си места или когато сте на гости на приятели.
Ето само няколко аргумента, които можете да използвате. Най-напред, детайлите на постигнатото споразумение не са ключовият въпрос. Още преди месеци, когато Дейвид Камерън изложи плановете си за предоговаряне, вече беше ясно, че това няма да бъде фундаментална промяна в отношенията на Великобритания с ЕС. Нито пък ние изведнъж ще се окажем в една "реформирана Европа". Тук евроскептиците са прави: исканията на Камерън бяха по-умерени от онези, за които той претендираше, че ще настоява. И неизбежно, при положение, че 27-те останали страни членки на ЕС трябваше да бъдат удовлетворени, постигнатото от него е даже още по-скромно.
Но би било лудост да позволим едно решение за икономическото и политическото бъдеще на Великобритания за десетилетия напред да зависи от детайлите на една "внезапна спирачка" върху помощите за мигрантите.
Brexit е по-рискован от оставането на страната в ЕС. Това е безспорно. Ние знаем какво значи членството в ЕС. Но не знаем какво ще донесе оставането извън него.
Преговорите за Brexit ще бъдат дълги и кървави. Найджъл Лоусън някак безгрижно подхвърля, че ще бъде лесно: просто денонсираме Акта за Европейските общности от 1972 г. и с един замах Джон Бул (нарицателно за Великобритания - бел ред.) се оказва свободен. Нашите партньори от континента ще ни дадат щедър достъп до единния пазар чрез споразумение за свободна търговия, "от което те се нуждаят много повече, отколкото ние".
Напразни мечти! Прочетете внимателно анализа на дългогодишния главен юрист на ЕС Жан-Клод Пири, за да разберете какъв юридически кошмар се задава. Говорете с политици от континента. Това, което току-що видяхме в Брюксел, беше максималното, което те са готови да направят, за да ни задържат в ЕС. Те няма да проявят никаква благосклонност, ако тръгнем да напускаме.
Много от нашите европейски партньори в частен порядък ни завиждат за това, че сме извън шенгенското пространство и зле конструираната еврозона, но сме във всичко друго, в което желаем да бъдем. Брюкселската сделка показва, че нашите европейски партньори са се примирили, че Великобритания иска в обозримото бъдеще да замръзне, в общи линии, на сегашния етап на интеграцията си. И именно това, а не Brexit, е най-добрата възможна алтернатива в случая.
Навън е студено. Колкото повече гледаме Норвегия или Швейцария, толкова по-непривлекателно изглежда тяхното положение. И значително мнозинство от лидерите на бизнеса и на синдикатите не желаят да поемат този риск. ЕС използва привлекателността на своя единен пазар от 500 млн. консуматори, за да си осигури благоприятни споразумения за свободна търговия с голяма част от света.
Предизвикателство към логиката е да се мисли, че Великобритания може сама да постигне по-добри споразумения. Главният търговски представител на САЩ Майкъл Фроман каза миналата година, че няма да има споразумение за свободна търговия с Великобритания, ако тя напусне ЕС, и че САЩ не биха имали интерес да преговарят за такова.
Членството в ЕС ни защитава от тероризма и международната престъпност. Не слушайте мене, слушайте вътрешната министърка на консерваторите Тереза Мей. Точно затова тя поддържа членството на Великобритания в най-важните европейски мрежи за полицейско и съдебно сътрудничество и ще отстоява оставането на страната в ЕС.
Това е жизненоважно и за националната ни сигурност. Най-високопоставеният ни военен чин - фелдмаршал лорд Брамол, който не е някакъв надъхан еврофил - предупреждава, че ако напуснем, "една разпарчетосана и деморализирана Европа току отвъд Ламанша" ще се превърне в заплаха за нашата сигурност.
Ако останем, можем да бъдем един от лидерите на европейската външна политика при справяне с дълбоките причини на такива проблеми, като потока от бежанци от Близкия изток. Владимир Путин и Марин льо Пен желаят да напуснем. Барак Обама, Ангела Меркел и нашите традиционни приятели в Европа, Северна Америка и Общността на нациите искат да останем. Нужно ли е да казвам повече?
Brexit би бил катастрофален за Ирландия. Според бившия ирландски премиер той "ще зачеркне много от стореното по мирния процес и ще възникнат огромни въпроси относно границите и достъпа до трудовия пазар". Във Великобритания живеят над 380 000 ирландски граждани и те нямат право да гласуват в референдума, както и милиони британци (включително и аз), с ирландско потекло. Ако ви е грижа за Ирландия, гласувайте за оставане.
Шотландия би напуснала Обединеното кралство. Ако това ви безпокои, гласувайте за оставане.
ЕС може да бъде променен. Реформите, които Камерън успя да договори, са скромни. Но в страни като Германия се надига все по-мощен хор от гласове, които не само казват: "Ние трябва да направим това, за да задържим Великобритания в съюза", но "Ние наистина трябва да реформираме ЕС". Ако Великобритания остане, лобито за реформи е силно, а ако напусне - много по-слабо.
Много от тези аргументи са продиктувани от благоразумие, а не от визионерски оптимизъм - и в това няма нищо лошо. Евроскептиците ще ги отрекат като "паникьорство". Е, предполагам, че можеш да наречеш паникьорство, когато някой ти казва да не скачаш от борда на презокеански кораб при буря от 9 бала. А всъщност то е здрав разум.
Коментари