Притокът от бедни българи и румънци, пристигащи в Германия, води до сблъсък на светове и създава затруднения на властите.
Но усилията за интегрирането на новите жители са мудни и много имигранти се озовават в система, която не разбират, пише вестник "Шпигел".
Те държат найлонови торбички, пълни с писма от германските власти и напомняния от агенциите за събиране на дългове, повечето от тях са неотворени, продължава изданието.
В жълтите пликове са предупрежденията за просрочени плащания и следователно те са опасни. Писмата с хералдически орел са от държавата. Цветните лога обикновено означават сметки от телефонни компании.
Световете се сблъскаха от момента, в който все по-голям брой българи и румънци започнаха да се стичат в Германия. До голяма степен властите са точно толкова затруднени от тези граждани на ЕС, които често нямат пукната пара, колкото самите имигранти от действителността в Германия.
Тази седмица Експертният съвет на Германските фондации за интеграцията и миграцията ще представи оценката си за 2012 г. Ежегодният доклад, който анализира сътрудничеството по интеграционната политика между националните, регионалните и местните власти, достига до трезво заключение - координацията е неадекватна, а ефективното сътрудничество до голяма степен не съществува.
Проблемът е най-очевиден в начина, по който властите се отнасят към новите групи имигранти от Югоизточна Европа. Няма първостепенна стратегия.
Още по-лошо, много регионални и национални политици смятат, че българските и румънските имигранти са просто сезонни работници, които скоро ще се завърнат в родината си, точно както германското правителство погрешно очакваше от турските и гръцките "работници-гости" да направят това преди десетилетия.
Местните власти едва сега започват да осъзнават, че имигрантите от източните съседи на Германия в ЕС възнамеряват също така да останат завинаги. Берлин има пионерска роля в тази връзка и си поставя за цел да ратифицира план за действие, който да промени из основи условията за имигрантите до 2016 г.
Безброй южноевропейци свързват двата края като надничари, понякога печелейки не повече от 3 евро на час, без здравна осигуровка или обществено осигуряване. Само във Франкфурт 10 000 до 17 000 българи са обявили невярно, че са самоосигуряващи се лица.
Тъй като много градове не са създали програми за интеграция или държавни консултантски центрове за българи и румънци, организации с идеална цел като асоциацията за междукултурна комуникация и образование Вериком в Хамбург се опитват да им оказват помощ.
33-годишната Тюляй Бейоглу, дъщеря на турски имигранти, обикновено работи във Вериком, като съветва арабски и турски имигранти по проблеми, свързани с развод и издръжка. Но от известно време офисът й е наводнен от молби за помощ от българи, които почти не говорят немски и често са безработни или бездомни. Бейоглу е търпелива и често остава в извънработно време.
Преди година и половина българка дошла при нея за първи път. Жената била измамена от турски магазин за мебели и продължава да изплаща съмнителен заем. Тя и семейството й живеят в порутен блок в квартал Вилхелмсбург в Хамбург. Сградата е известна в града като "българския пансион". Тя няма договор за наем и всеки път, когато се нуждае от документ за жителството й пред властите тя трябва да плаща на собственика на жилището подкуп от 400 евро. "Българите са последната брънка във веригата", казва Бейоглу.
Всеки ден в офиса й се стичат тълпи от южноевропейци. Някои се оплакват от корумпирани работодатели, други избухват в плач, припомняйки си как трафиканти на хора са им откраднали всичките пари. Знае се, че по-големите семейства плащат на контрабандистите 5000 евро, за да ги отведат в Германия.
Неосведомени родители давали на мнимите помагачи 1000 евро само, за да подадат молба за детски. Хората, които отиват при Бейоглу, често й дават пари за помощта й.
"Те са свикнали да трябва да плащат за всичко в родината си", обяснява тя. Много от най-новите имигранти от България и Румъния са от ромски произход. "Те все още не разбират германската система за социални помощи", казва Бейоглу.
Осъзнаването, че се повтарят стари грешки все още не е достигнало национално ниво. Едва миналия декември вътрешното министерство изпрати доклад до Европейската комисия заради бедствието на ромите в Германия. Докладът заключава, че не се изисква национална стратегия, защото ромите имат достъп до съществуващи програми за интеграция.
Правилата, които се прилагат за ромите, се прилагат по равно и за всички останали румънци и българи. Тъй като те са граждани на ЕС, не могат да бъдат принудени да посещават курсове за интеграция, а ако доброволно изберат да направят това, те трябва да плащат за тази привилегия.
"Докладът на правителството противоречи на действителността. Той показва, че политическата машина започва да се задвижва, едва след като инцидентът се е случил", казва Клаус Баде, директор на организацията SVR.
Той направил задълбочено проучване на новопристигналите хора от Югоизточна Европа и предупреждава за опасност от повторение на грешките в интеграционната политика в миналото. В крайна сметка създадените програми за арабите или турците, живеещи в Германия от много години, не са подходящи за нуждите на ромите от България и Румъния. Те трябва първо "да разберат ежедневните правила в западния свят, неща, които не могат да се научат в отдалечено село в Югоизточна Европа", отбелязва Баде.
БГНЕС
Коментари