Явно правителството се стреми към най-малки рискове в краткосрочен план за сметка на проблеми, които могат да възникнат в по-далечно бъдеще. Това заяви икономистът проф. д-р Ганчо Ганчев по повод одобрението от НС на два законопроекта на правителството за теглене на заем от 1.2 млрд.лв. за попълване на резервите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и подпомагане оптимизирането на структурата му на финансиране.
Смятам, че би могло да минем и с по-ниски заеми, но очевидно кабинета на Борисов не е склонен на такъв подход, каза той пред БГНЕС.
Явно парите от КТБ не се връщат и тази финансова пробойна е трябвало да се запълни. Предполагам, че този факт е накарал правителството да вземе решение за ново гаранционно споразумение за теглене на заем, заяви проф. Ганчев.
Вероятно след като минат стрес тестовете на банките се допуска да има някакъв спад в доверието към тях и е възможно правителството в тази връзка да се стреми да поддържа по-голям фискален резерв, ако трябва да се помага, добави икономистът.
Според проф. Боян Дуранкев независимо от дефицита от 1,8 млрд. лева и оптимизма на финансовия министър, решението за новия дълг не е неочаквано и не е чак толкова голяма изненада, защото стрес тестовете на банките предварително не могат да гарантират тяхната стабилност и че някои от тях не са на „мъртво червено“.
"Това е допълнителен аргумент в полза на тези, които взеха решение да не влизаме в еврозоната, на ЕЦБ", коментира проф. Дуранкев пред БНР. Той прогнозира, че е възможна заплаха за банковата стабилност тази година или в началото на следващата, но по-вероятно е да е тази година.
"БНБ трябва да трупа доверие в по-дълъг период, за да влезем в бленуваната еврозона", продължи анализа си проф. Дуранкев, според когото отлагането ни е най-рано до май 2018 година, защото банката изготвя своите проучвания и доклади на две години.
Коментари