Икономическите и финансови показатели на България в сравнение с останалите държави от Източна Европа са най-незадоволителни след 10 години членство в Европейския съюз. Различията в степента на развитие между България и новите страни-членки не само не намаляха, но в редица области отбелязаха сериозно влошаване. В този смисъл равносметката от първите десет години на членство в ЕС е противоречива. Може да се очаква, че ползите и разходите на България от членството в Европейския съюз (ЕС) да се изравнят някъде към 2040 - 2050 година. Това става ясно от Годишния доклад за икономическото развитие и политики на България на Института за икономически изследвания при БАН. Специалният фокус в него е посветен на пътя на страната ни към ЕС и равносметката от първите 10 години членство в ЕС.
Очакванията на българите за по-добър живот след 2007 г. не се сбъднаха в задоволителна степен. Според проф. Иван Ангелов от Института за икономически изследвания при БАН обаче България е спечелила от присъединяването по отношение на възможностите за прилагане на европейските закони и правила за ускорено догонващо икономическо развитие.
Специалният фокус в доклада разглежда и предизвикателствата пред фискалната политика в контекста на членството ни в ЕС и предстоящите и наложителни реформи. Основният извод е, че е налице значителен функционален и институционален напредък чрез прилагане правото на ЕС и общностните процедури за многостранен надзор. Това е добра предпоставка за равнопоставено участие на нашата страна в координацията на бюджетните и икономическите политики на страните-членки на ЕС, коментира проф. Татяна Хубенова от Института за икономически изследвания при БАН.
Повече са били и възможностите за получаване на средства от българите в чужбина, като за миналата година те са достигнали 1,7 млрд. евро. Открили са се и възможности за пътуване, работа и образование в Европа, става ясно от доклада. Към ползите следва да се причисли и изграденото по-голямо доверие към страната ни като цяло.
По отношение на разходите, произтичащи от членството ни в съюза, проф. Ангелов припомни голямата тежест на преждевременното извеждане от експлоатация на ядрените блокове на АЕЦ "Козлодуй". Изчисленията на икономиста са, че цената, която плащаме от спирането на блоковете на централата, е между 10 и 12 млрд. евро.
По думите на Ангелов участието ни в единния европейски пазар също трупа негативи за България, тъй като икономиката ни е с ниска конкурентоспособност, което се отразява негативно както на производството, така и на потреблението на домакинствата. Анализът в доклада сочи, че само при три от важните продукти сме запазили или дори леко увеличили производството – електроенергия, пшеница и царевица. Останалите, сред които електрокари, мотокари, цветни телевизори и др., регистрират драстичен спад. Но причината за това състояние е, че не сме влезли подготвени на пазара на ЕС през 2007 година, смята професорът.
Приказките, че свободната търговия била изгодна и за бедни, и за богати, не са верни. Тя е изгодна за еднакво конкурентни страни, защото една наша фирма на 10-15 години не може да се конкурира с чуждестранна, която съществува от 100 години, коментира професорът. Според него членството ни в ЕС довело и до рязко намаление на потреблението и днес българинът консумирал в пъти по-малко месо, яйца и прясно мляко. Освен това страната ни страдала много и от изтичането на мозъци.
В разходите на България следва да се калкулира и солидната годишна членска вноска, която за 2016 г. достигна 1 млрд. лева, както и ограничаването на националния ни суверинитет.
Въпреки критиките и провалените очаквания, основният извод в доклада е, че присъединяването ни към ЕС е безалтернативно и трябва да бъде запазено. Самодоволството от факта, че сме член на ЕС обаче е крайно неуместно, предупреждават от БАН.
За проф. Ангелов правилната посока е не само да изпълняваме заповеди, а общността да стане "гъвкава европейска конфедерация на независими държави". В бъдещия ЕС националното законодателство трябва да е водещо, а не евродирективите, и всяка страна трябвало да има право на вето по важни въпроси, засягащи фундаменталните национални интереси, смята проф. Ангелов.
Коментари