Расте броят на българите, които са останали без собствен ресурс - например жилище, заради свръхзадлъжнялост. Според различни данни броят им варира от няколкостотин хиляди до един милион. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на кръгла маса на тема "Несъстоятелност на физическите лица".
Според него експерти вече са започнали работа по изготвянето на Закон за несъстоятелността на физическите лица, който е крайно необходим. От страните в ЕС само у нас и в Румъния няма такъв закон. Румънците обаче вече имат обсъден и внесен законопроект, пише "24 часа".
"Във всички текстове на закона обаче трябвало да се търси баланс между защитата на длъжника и интересите на кредиторите. Без такъв баланс съпротивата срещу приемането му ще бъде голяма и той ще остане само добро пожелание", предупреди омбудсманът Мая Манолова.
По думите ѝ трябва да се разграничи ясно човек, който не може да си плаща, и човек, който не иска да си плаща. Целта е на добросъвестните длъжници да има възможност да им се опрощават дълговете, когато съдът констатира, че те действително са били добросъвестни.
Два законопроекта вече са факт - единият е на АБВ, а другият е на Асоциацията за финансова коректност.
Този на АБВ предвижда възможността свръх задлъжнелите лица да могат да се освободят от задълженията си, ако съотношението между активите и пасивите безспорно показват, че с очакваните доходи през следващите години е невъзможно да погасяват вземанията. Второто важно условие е длъжникът да е бил добросъвестен.
"В него е залегнала дефиницията, че недобросъвестен е длъжник, изпаднал в свръх задълженост в резултат на извършено от него умишлено престъпление, поел е задължение без намерение да го изпълни или е станал свръх задължен поради разточителство", поясни депутатът от Лъчезар Никифоров.
Участниците дадоха за пример Полша и Литва, където не се пристъпва към производство по гражданска несъстоятелност, ако длъжникът е изгубил имуществото си заради алкохолизъм или е загубил работата си по своя вина.
Коментари