Народното събрание разглежда на първо четене седем законопроекта за промени в Кодекса за социалното осигуряване. Основният от тях е предложеният от Министерски съвет законопроект, изготвен от Ивайло Калфин и екипът му, който е резултат от няколко месеца обсъждания със социалните партньори и експерти.
"В момента бюджетът на НОИ е 9,6 млрд. лева, а допълнително има частни пенсионни фондове. Ресурсът е голям, а ефектът изключително малък. Ако се запази тази тенденция, като се има предвид демографската тенденция, след 10 години можем да очакваме още по-тежки резултати, още по-голяма зависимост от бюджета и обезсмисляне на солидарния стълб", каза при представянето на своя законопроект Ивайло Калфин, цитиран от БГНЕС.
По думите му българското население застарява, а след години ще има много по-малко хора, които произвеждат брутен вътрешен продукт. "Запазването на сегашната система гарантира катастрофа с пенсиите в бъдеще", категоричен бе той. Промените може би не са приятни за избиратели и по една или друга причина, въпреки очевидните проблеми, политиците отказват да взимат решение и година за година, вече 15 години се предприемат временни мерки, посочи Калфин.
Законопроектът е резултат от изключително много разговори и консултации, още от ноември 2014 година, подчерта социалният министър. "Уникално е, че влизаме в парламента с подкрепа на синдикатите и работодателите. Те проявиха отговорности този пакет е подкрепен максимално. Много малко са трудните важни законопроекти, които по този начин влизат в парламента и това би трябвало да е знак към народните представители", каза Ивайло Калфин.
Пенсионната реформа на Ивайло Калфин предвижда плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените до достигане на 65 години и за двата пола към 2037 г. за масовата трета категория труд. Предвижда се стажът за пенсиониране също да се увеличава с по 2 месеца годишно до достигането на 40 години за мъжете и 37 години за жените към 2027 г.
За лицата, които нямат изискуемия осигурителен стаж, който е не по-малко от 15 години действителен такъв, се предлага също плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране, която да достигне през 2029 г. 67 години. Предлага се създаване на нова разпоредба за уреждане на възможността за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица с изискуем осигурителен стаж и недостиг на възраст до 12 месеца. Пенсията се намалява с 0,4 % за всеки недостигащ месец и е пожизнена.
Възрастта за пенсиониране на упражняващите първа и втора категория труд също плавно ще се увеличава до достигане на 55 години за първа категория и 60 години за втора. В момента работещите първа категория труд мъже се пенсионират на 52 години и 8 месеца, а жените – на 47 години и 8 месеца.
Запазват се възможностите за по-ранно пенсиониране на работещите първа категория труд – на 45 години при 10 години стаж в случай на съкращения от предприятието.
От 1 януари 2016 г. се предлага въвеждане на възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Отбрана и сигурност", като възрастта следва да е 52 години и 10 месеца. Предлага се плавно увеличаване на възрастта до достигане на 55-годишна възраст. Срещу тази реформа има остра съпротива от страна на синдикатите и служителите в МВР.
Предвижда се увеличение на осигуровката за пенсия с по един процентен пункт съответно през 2017 и 2018 година. В момента вноската за фонд "Пенсии" е 17,8%, което означава, че през съответните години тя ще нарасне съответно на 18,8% и 19,8%. Според изчисленията на Ивайло Калфин и екипа му резултатът от повишената вноска като допълнителни приходи за фонд "Пенсии" в Държавното обществено осигуряване ще бъде в размер на 234,9 млн. лева за 2017 година и 481,4 млн. лева за 2018 година. За да не се допусне нарастване на общата данъчно-осигурителна тежест се отменя предвиденото увеличаване на осигурителната вноска в универсален пенсионен фонд от 5% на 7%, която трябваше да влезе в сила от 2017 година.
С промените на социалното министерство се предвижда доизграждане на промените в тристълбовия модел на осигуряване и въвеждането на възможност за избор дали да се осигуряваме както досега - в универсален пенсионен фонд и в държавното обществено осигуряване или само в държавното обществено осигуряване. Лицата, родени след 31 декември 1959 година, ще имат възможност на избор къде да отиват техните вноски, като за разлика от приетите в края на 2014 текстове, този избор няма да е еднократен. Той ще може да се прави веднъж годишно и не по-късно от 5 години преди навършване на пенсионна възраст. Натрупаните средства по индивидуалните партиди от частните фондове, които гражданинът вземе решение да прехвърли само към държавното осигуряване, ще се съхраняват в т.нар. Сребърен фонд с цел да бъде възможна обратимост на този избор.
Коментари