„Нямаме ограничения във финансирането“, каза президентът на Русия Владимир Путин на среща на военно висше ръководство през декември миналата година. „Страната, правителството ще предостави всичко, което армията поиска. Осемнадесет месеца след началото на войната в Украйна Путин изглежда спазва това обещание.
Но това се случва все повече за сметка на друга, негласна договореност с руския народ: да поддържа икономическата стабилност у дома, пише CNN.
Няколко седмици преди срещата през декември Путин подписа закон за бюджет, който предвижда 4.98 трилиона рубли – 52 милиарда долара по текущия обменен курс – за „национална отбрана“ през 2023 г., което е малко повече от разходите за миналата година.
Но според правителствен документ, с който Reuters се запозна по-рано този месец, тази прогноза вече е удвоена до 9.7 трилиона рубли (101 милиарда долара). Това е почти три пъти повече от сумата, която Русия е похарчила за отбрана през 2021 г., преди нахлуването си в Украйна през февруари 2022 година.
Тези цифри вероятно подценяват общите разходи за военните усилия на Русия. Стокхолмският международен институт за изследване на мира, който проследява военните разходи по света, изчислява, че графата „национална отбрана“ в официалните бюджети на Русия представлява само около три четвърти от общите военни разходи.
Ричард Конъли, специалист по руската икономика в Кралския институт на обединените служби за изследвания на отбраната и сигурността, също предполага, че военните разходи на Русия тази година ще надхвърлят 100 милиарда долара. Той казва, че преди войната Русия обикновено е отделяла около 3-4% от годишния си брутен вътрешен продукт за отбрана, но сега средствата могат да заемат дял от някъде между 8% и 10%.
Ако се вземе предвид цената на стоките и услугите в Русия, еквивалентната сума в доларово изражение за 2023 г. изглежда дори по-висока, вероятно по-близо до 300 милиарда долара, изчислява Янис Клуге, старши сътрудник в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността.
Щедростта на Кремъл към въоръжени сили на страната обаче върви ръка за ръка с висока икономическа цена.
Бюджетният дефицит на Русия, тоест разликата между разходите и приходите в хазната, рязко се повиши от началото на войната, тъй като приходите от износ на петрол и газ бяха ударени от западните санкции и тежките отстъпки в цените за останалите купувачи. По-ниските цени на енергията тази година и съкращенията в добива, целящи да ги подпомогнат, само увеличиха натиска.
Приходите от петролния и газовия сектор са с 41% по-ниски през периода януари-юли спрямо същия период на 2022 година.
Това означава, че правителството трябва да поема повече заеми. Държавният дълг на Русия, който в момента възлиза на 14.9% спрямо БВП, се очаква да нарасне.
„Ще увеличаваме дълга си, това е безнадеждна ситуация. Ще трябва да направим това, защото нашата разходна част расте“, каза заместник-министърът на финансите Ирина Окладникова през миналия месец.
Планът е да останем в рамките на „безопасната граница“ от 20% от БВП, добави тя. (Русия все още е една от най-малко задлъжнелите страни в света, отчасти благодарение на печалбите си от енергия и други суровини.)
Призракът на хиперинфлацията надвисва над Путин и икономиката на Русия
Ако войната в Украйна продължи още дълго, управляващите в Русия ще бъдат принудени да взимат тежки решения, смятат икономисти;
Снимка: iStock
Износът на Русия все още е по-голям от стойността на вноса, въпреки увеличаването на вноса заради огромните военни разходи. Но този търговски излишък намаля с 85% през първата половина на годината в сравнение със същия период на 2022 г., довеждайки страната опасно близо до дефицит.
Страните, които поддържат дефицит по текущата сметка, обикновено разчитат на притоци на чуждестранен капитал.
Но това е малко вероятна опция за Москва поради санкциите, казва пред CNN Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics.
„Русия не може да взема заеми от чужбина, тя е изключена от западните капиталови пазари“, казва Пийч.
Освен това Русия също не може да използва големия дял от валутните резерви на своята централна банка, които са замразени на Запад. Това означава, че може да бъде принудена да ограничи вноса.
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?
Бързо топящият се излишък е допринесъл за обезценяването на рублата, според Руската централна банка. Валутата е загубила повече от 30% от стойността си тази година, отслабвайки над ниво от 100 рубли за долар по-рано този месец.
Рублата може да поевтинее дори още, смята Клуге от Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността.
„Последното нещо, което те (правителството) искат, е руснаците да загубят доверие в руската валута и след това в един момент може би да започнат да обменят всички рубли в чуждестранна валута, защото тогава ще имате порочен кръг. И това наистина може да създаде някакъв вид валутна криза в Русия“, добавя той.
По-слабата рубла води до покачване на цените, каза централната банка на Русия на 15 август, когато повиши основния си лихвен процент с 3.5 процентни пункта до 12% на набързо насрочено извънредно заседание. Политиците казаха, че решението, взето ден след като рублата удари 17-месечно дъно спрямо долара, е „насочено към ограничаване на рисковете за ценовата стабилност“.
Годишната инфлация на потребителските цени в Русия достигна 4.3% през юли, надхвърляйки заложената цел от централната банка за ниво от 4%.
Може да са необходими повече повишения на лихвените проценти или дори повторното въвеждане на капиталов контрол, насочен към задържане на долари в Русия, въпреки че е вероятно това да забави икономическия растеж.
Икономиката на Китай е в много по-лошо състояние, отколкото всички си мислят
Нарастващите военни разходи, от друга страна, стимулират промишленото производство на Русия, а с него и БВП. Миналия месец Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа на БВП на страната тази година до 1.5% спрямо прогнозираните през април 0.7%, отбелязвайки, че „големи фискални стимули“ са движели икономическата сила на Русия.
„Това обаче не е видът растеж, на който трябва да се радваме“, каза Александра Суслина, независим икономист, която е напуснала Русия малко след инвазията.
„Ако произвеждате танк, това, разбира се, има голям принос за официалния растеж на БВП. Но този танк няма да оре поле... няма да ви помогне да учите хората или да им осигурите медицинско лечение. Това не е стимул за по-дългосрочно развитие“, казва тя.
Трудни избори
Икономистите признават, че икономиката на Русия досега се представя по-добре от очакваното. Суслина твърди, че традиционната издръжливост на руския народ е послужила като „допълнителен ресурс“.
„Съветското наследство научи хората да живеят буквално в бедност, да не разчитат на нищо“, казва тя. „И те са готови да останат дълго време в този режим на оцеляване.“
Александра Прокопенко, чуждестранен учен в Евразийския център Карнеги Русия в Берлин, добави, че руските политици и бизнес също са умели да се справят с кризи.
Но напрежението върху икономиката се засилва.
Въпреки че цените на петрола се повишиха от края на юни, те все още са далеч под върховете от миналата година, които помогнаха на Москва да преодолее въздействието на санкциите. Приходите й от износ на петрол през юли са били с 4.1 милиарда долара по-ниски от преди година, според оценки на Международната агенция по енергетика.
„Русия е в положение, в което просто не може да живее с много по-ниска цена на петрола. Макроикономическата стабилност зависи от това цените на петрола да останат на текущите нива“, смята Пийч от Capital Economics.
Според Прокопенко, Русия може да е в състояние да финансира войната още около година, но ако тя се проточи и след това, правителството ще трябва да направи „трудни избори“.
„Компромисите ще бъдат, че те ще трябва да повишат данъците или да намалят разходите за инфраструктура, като изграждане на пътища и поддръжка на мостове, защото военните разходи ще изискват все повече и повече (от бюджета)“, казва тя.
Пийч се съгласява с това мнение, като казва, че в близко бъдеще Русия ще трябва да запълни бюджетния си дефицит и може да повиши данъците върху най-печелившите сектори на икономиката, като банки и енергийни компании.
„Най-големите руски фирми ще стават все по-подвластни на властимащите. Цената на по-голямото държавно участие, изолацията от Запада и продължаващия ангажимент към военните цели ще представлява отслабване на перспективите за растеж и жизнения стандарт на Русия“, пише той в бележка от миналия месец.
Защо парите в обращение в Русия нараснаха до рекордна стойност?
Златните и валутните резерви на Русия се топят
Защо тази европейска страна още е силно зависима от руския газ?
Защо много западни компании продължават да правят бизнес в Русия?
Враговете на Путин, които загинаха или бяха близо до смъртта при неясни обстоятелства
Коментари