Анализирайки динамиката на макроикономическите индикатори за първото тримесечие на годината, ОББ коментира ключовите тенденции въз основа на наличните данни към момента.
Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените предварителни данни на НСИ брутният вътрешен продукт (БВП) на страната отчете много добър реален растеж от 2.3%, на фона на техническа рецесия в Германия и нисък растеж в други страни от ЕС. От страна на търсенето ръстът се движеше от потреблението (+2.1%) и инвестициите (+1.8%), на фона на симетричен ръст и спад от 2.3%, съответно, при износа и вноса.
„Двуцифрената средногодишна инфлация през тримесечието (14.1% хармонизирана), в т.ч. и натрупаната до момента, потисна потреблението, което въпреки солидните (номинални) увеличения на заплатите (+16.2%) и потребителското кредитиране (+13.0%) нарасна умерено в сравнение с предходните тримесечия.”, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
„Това че инвестициите също растат, макар и относително бавно, за второ поредно тримесечие след седем тримесечия на спад, подсказва, че икономиката все пак се настройва към нестабилната (вътрешна и външна) политическа ситуация.“, допълни Калчев.
От страна на производството, реалният годишен ръст на БВП през тримесечието се движеше от интензивна динамика на строителството (+7.0%) и стабилно нарастване при услугите (+3.2%). Селското стопанство увеличи продукцията си умерено с 1.1%, докато индустрията регистрира резултат, сравним с този от първото тримесечие на миналата година (+0.1%)
„Двуцифрените реални ръстове на индустрията, които започнаха от четвъртото тримесечие на 2021 г. и продължиха през първите три тримесечия на 2022 г., движени от производството на електрическа енергия и военната промишленост, останаха в миналото. Цените на електроенергията се нормализираха, което забави и ръста в нейното производство. От друга страна, забавянето на икономиките на ключови европейски партньори (в т.ч. Германия) също започна да влияе на сектора.“, обясни Калчев.
От своя страна, инфлацията отново намаля през май – от 10.3% към април (хармонизирана) на 8.6% (спрямо май 2022 г.), навлизайки на едноцифрена територия. Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 12.1% на 10.7% през май, но по-бавно от общата инфлация. Т.нар. потребителска инфлация (по националната методология) съответно се забави, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната, но и тя бе по-ниска от базисната.
„Причина за тази ситуация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване именно енергията и храните движеха инфлацията, чиито цени нарастваха много по-бързо и значително. Впоследствие, инфлацията се разпространи към останалите стоки и услуги, като се оформиха и инфлационни очаквания. Те сега забавят спада на базисната инфлация, която допълнително се подхранва от ръста на потребителското и ипотечното кредитиране и процикличния държавен бюджет, в който с големи усилия се удържат дефицити от 3.0% от БВП. Допълнително, безработицата намаля до 3.9%, поради което средната работна заплата расте (с над 16%), което също влияе към забавяне спада на инфлацията“, каза още д-р Калчев.
Коментари