Броят на обявените в несъстоятелност компании в България може да нарасне с около 2-3 на сто през 2026 година на фона на влошаващата се икономическа обстановка в световен план. Това става известно от анализ на кредитния застраховател "Кофас“. Според прогнозата, фалитите в България ще започнат да нарастват плавно след няколко поредни години на отчетен спад.
Риск в транспортния сектор
Основната причина се крие в огромния риск в транспортния сектор в страната и огромното нарастване в цените на горивата от началото на годината поради ескалацията в Ормузкия проток.
Още: Фалитите на компании в България са все по-малко
Секторът традиционно е доста щетим по отношение на забавени плащания и лоши вземания, а сегашната ситуация значително повишава риска от несъстоятелност на компаниите в бранша, пише в анализа. От кредитния застраховател отбелязват, че транспортният бранш е пряко обвързан и с почти всяка друга индустрия.
Повишава се и рискът от верижна реакция в закъсненията в плащанията и междуфирмената задлъжнялост, която не е никак малка. Средният период на отложено плащане в България през последните 24 месеца се увеличи значително и вече е в интервала между 90-120 дни, в зависимост от сектора. Това е доста важен показател, тъй като доста често фалитите идват не от липса на бизнес, а от липса на ликвидност, подчертават от "Кофас“.
Очаква се също така и забавяне в световното търсене с около 2,5 на сто, което неминуемо ще се отрази и у нас. По-слабото търсене означава по-нисък растеж, което винаги се усеща най-много от малките компании, а в България те преобладават.
Още: Фалитите в Германия са на ниво, сравнимо с финансовата криза
"За България това означава, че за да се развиват успешно в такава сложна геополитическа среда, компаниите трябва да продължат да обръщат специално внимание на управлението на ликвидността, да се адаптират към пазарната волатилност и да идентифицират проактивно риска от контрагенти“, коментира Пламен Димитров, управител на „Кофас България“.
През последните месеци глобалната бизнес среда отбеляза забележително влошаване, като икономическите последици от конфликта с Иран започнаха да се отразяват на стопанската дейност, се посочва още в анализа.
