Енергийна сигурност или борба с климатични промени: Какво ще избере светът през 2023 година?


Енергийна сигурност или борба с климатични промени: Какво ще избере светът през 2023 година?

905

На фона на срещата за климата на ООН COP27, събрала близо 200 държави, Япония обяви малко забележима промяна, която обаче привлече вниманието върху събитията на сцената на енергийната и климатична дипломация. Токио ребрандира държавната си компания за суровини, която помага на местни играчи да инвестират в чуждестранни петролни, газови и добивни проекти, на Японска организация за метали и енергийна сигурност.

Това всъщност не е тривиална промяна, а важна индикация за това накъде вървят приоритетите на много страни, най-вече в Азия. Енергийната сигурност е основен приоритет, пише в материал за Bloomberg колумнистът Хавиер Блас.

Важно е, че Япония има водеща роля, защото именно тя ще председателства срещата на Г-7 през 2023 г. и ще разполага със силна платформа за формирането на международния дневен ред. Страната на изгряващото слънце не е заявила приоритетите си за Г-7, но според азиатски дипломати енергийната сигурност ще е един от основните.

В света на природните ресурси политиците отдавна умуват върху една трилема – как едновременно да постигнат сигурност на доставките, да запазят цените ниски и да защитят околната среда при суровини от суров петрол през пшеница до алуминий. Това чудене често означава, че едно от трите трябва да бъде пожертвано в името на другите две. Зимата на нашето недоволство: Какво ще стане със запасите на газ догодина?

През 70-те и 80-те години, след пресните спомени от първата и втората петролна криза, сигурността на доставките и достъпността задминаха устойчивостта. През 1979 г. страните от Г-7 стигнаха до там, че на годишната си среща обещаха "да увеличат колкото може използването на въглища", за да се намалят енергийните разходи. Балансът в трилемата започна да се променя в началото на 90-те с възхода на съвременното екологично движение. А през последните 10 години, доказателствата за глобално затопляне направиха климатичните промени приоритет.

Настоящата енергийна криза принуждава правителствата да преосмислят отново приоритетите си. Сигурността и достъпността се завръщат. Политиците настояват, че не отстъпват в борбата с климатичните помени. Но околната среда вече не е абсолютен приоритет. В най-добрия случай е първа сред равни – в най-лошия – е на второ място. Вече сме в световна енергийна криза: Кой ще пострада най-много?

Такава е и позицията на Ясутоши Нишимура, японският министър на икономиката, търговията и индустрията, ведомство, известно с акронима си METI. "Страните споделят целта за постигане на въглероден неутралитет, докато заедно с това гарантират стабилни енергийни доставки", заяви той на конференция на Bloomberg в Сингапур. Японският министър поставя климатичните промени и енергийната сигурност на едно равнище.

Фокусът върху сигурността е ключова причина COP27 да има така ограничен напредък по важните въпроси за битката срещу климатичните промени – т.е. нуждата от намаляване на консумацията на изкопаеми горива и на емисиите парникови газове. Богатите държави направиха стъпки да компенсират бедните за загубите, които ще понесат заради климатичните промени. Срещата на върха обаче не постигна много в други области. Стигна се до там дори ЕС да заплаши, че ще напусне, за да избегне още забавяния по целите. Европа е заплашена от остър недостиг на газ догодина. Какво може да се направи?

В много аспекти това не трябва да изненадващо. Въпреки твърденията, че енергийната криза няма да попречи на битката срещу климатичните изменения, е невъзможно правителствата да не преосмислят приоритетите си. Дори и богатите държави, обединени в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), имат затруднения. Тази година те ще похарчат 17,7% от своя БВП за енергоизточници, според изчисления на ОИСР – делът е втори по големина и е почти равен на онези 17,8% от 1980-1981 г. по време на втората петролна криза.

Добрата новина е, че днешната енергийна трилема не е така трудна, както тази за страните от Г-7 през 1979 г., които тогава се обърнаха към въглищата като решение, иронично, отново на среща в Токио. 40 години по-късно възобновяемата енергия позволява и защитата на планетата, и подобряването на сигурността.

Владимир Путин ясно показа тази година, че когато използва газа като оръжие срещу Европа, изкопаемите горива не предлагат по-добра сигурност от зелената енергия. Г-7 трябва да настоява за още вятърни и слънчеви енергоизточници, подобряване на веригата на снабдяване, увеличаване на разходите за проучвания и развитие и по-бързо одобряване на нови проекти. Целта трябва да са соларни панели на жилищата. Ядрената енергия също е чудесен инструмент, намиращ много общо с околната среда и сигурността.

Най-големият принос на Япония, с който може да реши енергийната трилема, е да се фокусира върху намаляването на търсенето. Най-добрият източник на енергия е неизползваният. Европа ще преживее идващата зима. Проблемите ще дойдат след това

Преди политиците погрешно се опитваха да адресират климатичните промени, като ограничават снабдяването на фона на растящото търсене. В резултат на това световната икономика не инвестираше достатъчно в нови петролни и газови източници и цените е вероятно да останат по-високи, отколкото е могло да бъдат. Решението е бързо да се работи за намаляване на търсенето. Най-големите банки вложили $3,8 трлн. в изкопаеми горива въпреки климатичните промени

Засега търсенето на изкопаеми горива расте, като петролът, газът и въглищата вероятно ще достигнат нови рекорди на потребление през 2023 г. И докато това се случва, светът ще се движи в грешната посока. Предстои невиждано поскъпване на петрола

Но Япония може да покаже и друг път. През 1979 г. страната е употребила 5,5 млн. барела на ден петрол; тази година търсенето е едва 3,4 млн. барела. Това е стъпка към решаването на трилемата, но на други места ще са нужни огромни и скъпоструващи усилия за електрифицирането на всичко – от отопление до автомобили. Г-7 трябва да се активизира отново.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?

Отказът от руския газ изглежда все по-труден и скъп за Европа

Очакват ни няколко зими на газова криза и газов режим в Европа

 

Още от Енергетика


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.79385
  • GBP
    1
    2.22309
  • JPY
    100
    1.37939
виж всички

Крипто валути


  • Bitcoin Cash
    1
    194.25
    187.42
  • Litecoin
    1
    121.10
    116.92
  • Ethereum
    1
    2235.90
    2158.81
  • Bitcoin
    1
    31708.65
    30614.95
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички