Енергийна сигурност или борба с климатични промени: Какво ще избере светът през 2023 година?


Енергийна сигурност или борба с климатични промени: Какво ще избере светът през 2023 година?
Снимка: iStock

3383

На фона на срещата за климата на ООН COP27, събрала близо 200 държави, Япония обяви малко забележима промяна, която обаче привлече вниманието върху събитията на сцената на енергийната и климатична дипломация. Токио ребрандира държавната си компания за суровини, която помага на местни играчи да инвестират в чуждестранни петролни, газови и добивни проекти, на Японска организация за метали и енергийна сигурност.

Това всъщност не е тривиална промяна, а важна индикация за това накъде вървят приоритетите на много страни, най-вече в Азия. Енергийната сигурност е основен приоритет, пише в материал за Bloomberg колумнистът Хавиер Блас.

Важно е, че Япония има водеща роля, защото именно тя ще председателства срещата на Г-7 през 2023 г. и ще разполага със силна платформа за формирането на международния дневен ред. Страната на изгряващото слънце не е заявила приоритетите си за Г-7, но според азиатски дипломати енергийната сигурност ще е един от основните.

В света на природните ресурси политиците отдавна умуват върху една трилема – как едновременно да постигнат сигурност на доставките, да запазят цените ниски и да защитят околната среда при суровини от суров петрол през пшеница до алуминий. Това чудене често означава, че едно от трите трябва да бъде пожертвано в името на другите две. Зимата на нашето недоволство: Какво ще стане със запасите на газ догодина?

През 70-те и 80-те години, след пресните спомени от първата и втората петролна криза, сигурността на доставките и достъпността задминаха устойчивостта. През 1979 г. страните от Г-7 стигнаха до там, че на годишната си среща обещаха "да увеличат колкото може използването на въглища", за да се намалят енергийните разходи. Балансът в трилемата започна да се променя в началото на 90-те с възхода на съвременното екологично движение. А през последните 10 години, доказателствата за глобално затопляне направиха климатичните промени приоритет.

Настоящата енергийна криза принуждава правителствата да преосмислят отново приоритетите си. Сигурността и достъпността се завръщат. Политиците настояват, че не отстъпват в борбата с климатичните помени. Но околната среда вече не е абсолютен приоритет. В най-добрия случай е първа сред равни – в най-лошия – е на второ място. Вече сме в световна енергийна криза: Кой ще пострада най-много?

Такава е и позицията на Ясутоши Нишимура, японският министър на икономиката, търговията и индустрията, ведомство, известно с акронима си METI. "Страните споделят целта за постигане на въглероден неутралитет, докато заедно с това гарантират стабилни енергийни доставки", заяви той на конференция на Bloomberg в Сингапур. Японският министър поставя климатичните промени и енергийната сигурност на едно равнище.

Фокусът върху сигурността е ключова причина COP27 да има така ограничен напредък по важните въпроси за битката срещу климатичните промени – т.е. нуждата от намаляване на консумацията на изкопаеми горива и на емисиите парникови газове. Богатите държави направиха стъпки да компенсират бедните за загубите, които ще понесат заради климатичните промени. Срещата на върха обаче не постигна много в други области. Стигна се до там дори ЕС да заплаши, че ще напусне, за да избегне още забавяния по целите. Европа е заплашена от остър недостиг на газ догодина. Какво може да се направи?

В много аспекти това не трябва да изненадващо. Въпреки твърденията, че енергийната криза няма да попречи на битката срещу климатичните изменения, е невъзможно правителствата да не преосмислят приоритетите си. Дори и богатите държави, обединени в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), имат затруднения. Тази година те ще похарчат 17,7% от своя БВП за енергоизточници, според изчисления на ОИСР – делът е втори по големина и е почти равен на онези 17,8% от 1980-1981 г. по време на втората петролна криза.

Добрата новина е, че днешната енергийна трилема не е така трудна, както тази за страните от Г-7 през 1979 г., които тогава се обърнаха към въглищата като решение, иронично, отново на среща в Токио. 40 години по-късно възобновяемата енергия позволява и защитата на планетата, и подобряването на сигурността.

Владимир Путин ясно показа тази година, че когато използва газа като оръжие срещу Европа, изкопаемите горива не предлагат по-добра сигурност от зелената енергия. Г-7 трябва да настоява за още вятърни и слънчеви енергоизточници, подобряване на веригата на снабдяване, увеличаване на разходите за проучвания и развитие и по-бързо одобряване на нови проекти. Целта трябва да са соларни панели на жилищата. Ядрената енергия също е чудесен инструмент, намиращ много общо с околната среда и сигурността.

Най-големият принос на Япония, с който може да реши енергийната трилема, е да се фокусира върху намаляването на търсенето. Най-добрият източник на енергия е неизползваният. Европа ще преживее идващата зима. Проблемите ще дойдат след това

Преди политиците погрешно се опитваха да адресират климатичните промени, като ограничават снабдяването на фона на растящото търсене. В резултат на това световната икономика не инвестираше достатъчно в нови петролни и газови източници и цените е вероятно да останат по-високи, отколкото е могло да бъдат. Решението е бързо да се работи за намаляване на търсенето. Най-големите банки вложили $3,8 трлн. в изкопаеми горива въпреки климатичните промени

Засега търсенето на изкопаеми горива расте, като петролът, газът и въглищата вероятно ще достигнат нови рекорди на потребление през 2023 г. И докато това се случва, светът ще се движи в грешната посока. Предстои невиждано поскъпване на петрола

Но Япония може да покаже и друг път. През 1979 г. страната е употребила 5,5 млн. барела на ден петрол; тази година търсенето е едва 3,4 млн. барела. Това е стъпка към решаването на трилемата, но на други места ще са нужни огромни и скъпоструващи усилия за електрифицирането на всичко – от отопление до автомобили. Г-7 трябва да се активизира отново.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?

Отказът от руския газ изглежда все по-труден и скъп за Европа

Очакват ни няколко зими на газова криза и газов режим в Европа

 

Още от Енергетика


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.82993
  • GBP
    1
    2.31374
  • JPY
    100
    1.15171
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички