Правителството в оставка предложи преди дни изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, което предвижда въвеждане на т. нар. мултифондов модел при капиталовия стълб на пенсионната система. От кабинета се мотивираха, че въвеждането му е на база препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като са анализирани практиките в други държави от Европейския съюз, които показват ползите от въвеждането на този модел.
Какво представлява мултифондовият модел?
Най-общо мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества. Така, в Универсалните пенсионни фондове (УПФ) задължително ще има 3 вида подфондове:
Още: Предлагат сериозни промени в пенсионната система
За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил: 90 на сто от активите му ще бъдат инвестирани във финансови инструменти с променлив доход (например акции).
За тези от 50 до 62 профилът ще е балансиран: до 55 на сто от активите във финансови инструменти с променлив доход.
За лицата от 62 до 65 г. се предвижда да са осигурени в консервативен фонд: до 25 на сто от активите ще са във финансови инструменти с променлив доход.
В мотивите за промените се подчертава, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Такъв е опитът на Хърватия и Словакия, където подобен модел е бил коригиран и разпределението на лицата вече е съобразно тяхната възраст.
Още: Колко е средната пенсия в България?
Тъй като основната част от новоосигурените лица започват участието си в УПФ чрез служебно разпределение, разпределението в консервативен подфонд (с очаквани най-малък риск и най-ниска доходност) би ощетило значително младите хора. По този начин те ще бъдат лишени от възможността по партидите им да бъде натрупана по-голяма по размер доходност, и оттам – до по-ниски пенсии в бъдеще.
Доходност
Очакванията са с новия подход доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи пенсии от втория стълб.
Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега. Според изчисления на експерти така при 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.
Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 1022.58 евро – средна работна заплата за 2023 г.
Предвижда се и отмяна на досегашната минималната доходност и въвеждане на показател (бенчмарк) – обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за съпоставяне с резултатите на фондовете.
Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор.
Как ще става разпределението в подфонд?
Ако промените бъдат приети от този или следващ парламент, в срок от 1 септември до 30 ноември 2026 г. гражданите ще могат да подадат заявление по образец до пенсионното дружество, управляващо УПФ, където са осигурени. След получаване на необходимата информация и консултиране ще може да се избере конкретен подфонд (но ако остават 3 или по-малко години до възрастта за пенсиониране, задължително се участва в консервативен подфонд).
Ако гражданин не подаде заявление за избор до 30 ноември 2026 г. ще бъде разпределен в подфонд въз основа на възрастта му. Преценката ще се извършва от пенсионното дружество въз основа на възрастта към 1 януари 2027 г.
