Икономическите власти и бизнес лидерите са притеснени за инфлацията при заплатите. Средностатистическите работници – не толкова. Така е, защото реалният световен ръст на месечните заплати, отразяващ покупателната способност на заплатите, предвид ръста на разходите за живот, падна до минус 0,9% през първата половина на 2022 г. За първи път от 2008 г. реалният растеж на заплатите в световен мащаб е отрицателен, показва доклад на Международната организация на труда, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.
Докато инфлацията в области като храните и горивата засяга най-силно бедните, сравнителният спад на реалните спрямо номиналните заплати е най-рязък при богатите. В развитите страни от Г-20 растежът на реалните заплати през първата половина на 2022 г. спадна до минус 2,2%, докато в полуразвитите страни от Г-20 се забави, но остана положителен – 0,8%.
Сред богатите страни Северна Америка е силно засегната; ръстът на средните реални заплати в САЩ и Канада падна до минус 3,2% през първата половина на 2022 г. Неведението спрямо връзката между покачването на заплати и цени сред политиците е в противоречие с реалната ситуация на северноамериканските работници.
Въпреки че председателят на Федералния резерв Джером Пауъл призна, че инфлацията при издръжката на живота изяжда по-голям дял от средната заплата, той отбеляза, че има 1,7 работни места за всеки безработен в САЩ. Основната лихва в САЩ скочи до 15-годишен връх, Фед ще продължи да я вдига
Въпреки че свързаните с пандемията проблеми с доставките са намалели и енергийните пазари се стабилизират, "увеличаването на заплатите вероятно ще бъде много важна част от разказа за инфлацията в бъдеще", заяви Пауъл. По думите му се забелязва истински дисбаланс между търсенето и предлагането, като инфлацията на заплатите още е далеч над целевите 2% на обща инфлация на Фед, така че централните банкери да могат да се успокоят.
Защо се получава това? Пандемията от COVID-19 изигра огромна роля; участието на работната сила спадна през 2021 г. и още не се е възстановило. Много хора остават без работа, защото продължават да се борят с болести или се грижат за други хора. Но по-голямата част е свързана с ръста на пенсионирането, довело до над половината от недостига на работна ръка в САЩ – 3,5 млн. души.
По-възрастните хора, загубили работата си през пандемията, имат проблеми с намирането на нова в условията на затегнат пазар на труда. Други се пенсионират заради ефекта върху богатството им в резултат на ръстовете на жилищния и фондовия пазари в последните години. Зам.-председателят на Фед Леъл Брейнърд се запита дали деглобализацията, демографските промени и климатичните промени не са изменили еластичността на трудовия пазар, създавайки повече волатилност и инфлация. Дефицит на кадри: Възрастните работници масово се пенсионират
Каквито и да са основните причини за затегнатия пазар на труда, фактът, че ръстът на заплатите не е в крак с другите видове инфлация, създава предизвикателство за властите и бизнес лидерите. В отговор на растящата инфлация компаниите вдигат цените за потребителите, като прилагат и "шринкфлация": намаляване размера на продуктите и качеството на услугите в хотели, ресторанти и летища. Във време на криза: Потребителските гиганти печелят все повече
Те също инвестират в технологии, някои от които изместват работни места, с по-бързи от обичайните темпове в опит да компенсират инфлацията на заплатите. Но в най-развитите страни като САЩ, където потребителските разходи съставляват 2/3 от БВП, ако хората не получават повече пари чрез заплатите си, нито бизнесът, нито икономиката могат да имат силен ръст. Настъпва епохата на Голямата стагфлация
В миналото ръстът на производителността, постиган от работниците, оправдаваше ръста на заплатите. Но според МОТ тази година е отчетена най-голямата разлика между растежа на производителността и този на реалните заплати в страните с високи доходи от 1999 г. Хората работят по-продуктивно, но просто не виждат такава парична полза от усилията си, както в миналото.
Предвид разликата между производителността и заплатите, има причина да се мисли, че компаниите, особено тези, които още се радват на по-високи от средните маржове на печалба, могат да увеличат и дела на труда. Според Форухар може да се създадат разнообразни стратегии: стимули за компании, инвестиращи в обучение на работници или други форми на продуктивни капиталови разходи, които подкрепят труда. Американците могат да вземат примери от Европа. Там схемите за запазване на работните места и субсидиите за заплати поддържат нивата на реалните заплати по-високи от тези в САЩ.
Американците се борят и с различен вид инфлация, генерирана до голяма степен от десетилетията на експанзионистична парична политика – скоковете в цените на активите. Инфлацията в жилищния сектор е 7% и расте. Но дори това число не показва въздействието на жилищните разходи. Заради по-високи лихвени проценти и високи жилищни цени, средната вноска по ипотека през октомври е със 77% по-висока отколкото година по-рано, показва Realtor.com.
Тоест инфлацията при стоките и услугите нараства само през последните няколко години. Но има немалко инфлация в други области, включително цените на активите, през последните десетилетия. Иронията е, че след като монетарната политика подхранваше балони във всичко и централните банкери сега трябва да се справят с инфлацията, те не разполагат с инструментите да поправят това, което наистина е счупено на трудовия пазар. Поскъпването на храните изяде ръста на заплатите
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Световна криза с храните е неминуема. Кои страни ще са най-засегнати?
Колко храни можем да купим със средна заплата у нас и в Европа?
Коментари