Отлагат задълго техническите паспорти на жилищата

Изкарването на задължителните техническите паспорти на съществуващите сгради да се отложи с още 10 години – крайният срок да бъде удължен до 31 декември 2032 г. Това предлага Министерството на регионалното развитие и благоустройството с промени в наредбата за техническите паспорти на строежите, публикувана за обществено обсъждане.

Отлагането е мотивирано с аргумента, че собствениците на имоти трудно ще се справят с разходите за технически паспорт в несигурната обстановка, създадена от пандемията от COVID-19. В последните дни на предишното правителство ресорният министър Петя Аврамова разпореди срокът за издаване на техническите паспорти да бъде удължен с две години – до края на 2024 г. И преди това срокът беше удължаван на няколко пъти.

Сред последните предложения е и технически паспорт за съществуващ строеж да се съставя след извършено обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ при извършване на строителни и монтажни работи, които обхващат целия строеж и за които се изисква издаване на разрешение за строеж, както и при извършване на строителни и монтажни работи, които обхващат част от строежа, но засягат конструкцията му (например при саниране).

"Обществеността изразява неразбиране по отношение на изискването за обследване и паспортизация на съществуващи частни строежи когато не са налице намерения за изпълнение на строителни и монтажни работи, свързани с конструкцията им или с издаване на разрешение за строеж", допълват вносителите.

Малко обследвани сгради, големи разходи

Едва 10 803 сгради у нас имат технически паспорт. Това представлява 0,39% от сградния фонд в страната. По обобщени данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър към април 2021 г. в кадастралната карта и кадастралните регистри са регистрирани общо 2 763 240 нови и съществуващи сгради. Към края на 2020 г. обновените съществуващи жилищни сгради с технически паспорти са малко над 2200, което е под 0,11 на сто от всички постройки.

Документите са задължителни за сгради, строени преди 2007 г., а цената зависи от големината на жилището, като варира в доста широки граници – от няколкостотин лева за апартаменти до цели 10 000 лева за по-големи къщи.

Собствениците, които откажат да платят, рискуват да бъдат дадени на частен съдебен изпълнител. Обследването на сградите е задължително и ако има отказ за плащане, съответната община ще поеме разхода, но след това ще си търси парите по съдебен ред.

Сградите, строени след 2007 г. вече имат изготвени технически паспорти, тъй като това е изискване за тяхното въвеждане в експлоатация. Същото се отнася и за санираните сгради, тъй като при тях паспортите са изготвени във връзка с проектно-сметната документация.

Държавата помага за обновяване на сградите

Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд предвижда до 2050 г. да бъдат обновени 60 на сто от жилищния фонд и близо 17 на сто от нежилищния, като площта на обновените сгради от целия сграден фонд се очаква да бъде над 45 на сто.

Според нея мерките за енергийна ефективност и енергоспестяване трябва да бъдат съчетани по подходящ начин с техническите мерки за устойчивост на конструкцията, безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, достъпност и безопасност при експлоатация, устойчиво използване на природните ресурси.

В този процес техническата паспортизация на сградния фонд ще има съществена роля за устойчивото развитие на сградния сектор, отбелязват от регионалното министерство.