Банковата система на България е стабилна. Около тази позиция се обединиха участниците в експертната дискусия преди обявяването на носителите на наградите на Асоциация „Банка на годината”.
Експертите, които участваха в панела, бяха управителят на БНБ Иван Искров, главният изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк” и председател на Асоциацията на българските банки Левон Хампарцумян, главният изпълнителен директор на ДСК Виолина Маринова, изпълнителният директор на Първа инвестиционна банка Васил Христов и г-н Павел Рихлински – генерален директор на „Мастъркард” за Централна и Източна Европа.
Според Иван Искров комплексният анализ на банковия сектор у нас е категоричен – банковата система минава уверено минава през кризата. Ефективността на системата е много добра – в анализите на Европейската централна банка България е в челните места по различните показатели. Намираме се на второ място по ефективност на разходите за издръжка на дейността (административни и амортизации) към приходите след Малта, на второ място сме и по ефективност на покриване на необслужваните кредите след Испания, като и в двете класации става въпрос за периода 2007 – 2012 година.
В момента в България капиталовата адекватност на банките т.е. буферите, с които могат да посрещнат евентуални непредвидени разходи и плащания, е в размер на 16,78%. Адекватността на първичния капитал е 15,37% - и двата показателя са над два пъти по-високи, отколкото минималната изисквана граница от ЕС. Ликвидността на българските банки пък е 26%. По думите на Виолина Маринова банковият сектор у нас разполага с 2 млрд. лева резерв повече, отколкото е минималното изискване – 2 млрд. лева, които банките не влагат в никакви инструменти.
Във вътрешен план един от големите воденични камъни за нашите банки са нелихвените разходи (за издръжка на дейността - административни и за амортизации, плюс разходите за провизии и обезценка). През 2008 година те са възлизали на 2,2 млрд. лева, в края на 2012 година обаче вече говорим за 3,2 млрд. лева. Делът на разходите за провизии и обезценка в нелихвените разходи нараства от 15% през 2008 година на 38% през 2012 година. Това се дължи изцяло на влошената ситуация по отношение на отпускането на кредити – заради кризата обемът на отпуснатите кредити се свива, а този на просрочените расте. Просрочените кредити и тези, които се преструктурират, са около 25% от общия обем, като абсолютната им стойност е към 10 млрд. лева.
Препоръките
Съсредоточете се върху традиционното – това каза Иван Искров по време на дискусията. В момента банковият ни сектор работи при около 3,6% печалба и според Искров трябва да има повишено внимание към разширяване на кредитния портфейл и платежните дейности – това, което предпази българските банки от кризата на високорисковите сложни финансови инструменти. Искров посочи, че сега има няколко фактора, които ще оказват влияние върху банките ни – на първо място световните тенденции на затягане на паричната политика (председателят на Федералния резерв Бен Бернанке вече каза, че печатницата за пари спира – т.нар. квантитативно стабилизиране), което ще доведе до покачване на доходността по най-търгуваните като обеми държавни ценни книжа в света – американските. На второ място идват инфлационните рискове, а не бива да се забравят и хроничните слабости на икономиката ни – структурни проблеми, които трябва да бъдат решени, за да има по-голям обем на кредитиране. В този ред на мисли Искров предупреди колегите си да внимават с продуктите с фиксирани лихви.
„Много банки ще продължат да разчитат на кредитирането на корпоративни клиенти. Тези клиенти традиционно поемат по-големия дял от банковите кредити. Например, на ниво банкова система, експозициите на банките към предприятия надхвърлят над 2 пъти експозициите на дребно (38 млрд. лева спрямо 18 млрд. лева към края на май т.г.). Освен това фирмите са привлекателен сегмент за банките, тъй като обикновено първи реагират на положителните сигнали за съживяване в икономиката и самите те са двигател на стопанския растеж”, обясни Искров.
„Кредитирането на дребно обаче също има своя потенциал. Тук банките следва да проявяват особено внимание към чувствителността на индивидуалните клиенти. От една страна в ролята си на кредитополучатели гражданите проявяват все по-добра информираност и потребителска култура, очаквайки (с основание) все по-високи критерии при обслужването и работата на банките с клиентите. От друга страна в ролята си на вложители и потребители на платежни услуги, индивидуалните клиенти са подложени на ценови натиск. При спадащи лихви по депозитите, разходите на клиентите за различни такси понякога растат, а от началото на тази година бе въведен и противоречивият данък върху лихвите от срочни депозити. Банките в България, които в такава висока степен разчитат на спестяванията на индивидуалните клиенти, следва да си дават сметка, че същите тези клиенти вече получават много ниска реална доходност от своите депозити – отчитайки в съвкупност инфлацията, таксите (вкл. при платежни операции) и новия данък”, завърши управителят на БНБ.
От своя страна Левон Хампарцумян обобщи накратко изводите от дискусията със следното заключени – банките не могат да са много по-добре от клиентите си, защото са огледало на икономиката на страната. Банковият сектор иска предсказуемост на обстановката в България, каза той.
Коментари