Въпреки утрояването на вноса на работна ръка от трети страни след 2021 г., дефицитът на пазара на труда в България не намалява, а нараства с над 25%. Това показва ново проучване на пазара на труда, изготвено от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), което анализира ефектите от трудовата миграция и потенциала на вътрешния трудов резерв. Според авторите изследването показва, че вносът на работници не е решение за демографската криза.
Анализът е особено актуален с оглед на предложените наскоро промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които предвиждат увеличаване на квотите за внос на работници от трети държави.
Вместо да облекчи икономиката, има ясни признаци, че вносът на работна ръка от страни извън ЕС води до заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство, хотелиерство и промишленост, по този начин влошавайки структурните проблеми на българския трудов пазар, сочи анализът.
Още: Зелена светлина за по-лесно наемане на чужди сезонни работници
Неизползван вътрешен резерв от над 1 милион души
Докладът показва, че България разполага с неизползван вътрешен резерв от над 1 милион икономически неактивни лица. От тях над 85 000 заявяват желание да работят, което е съпоставимо с целия настоящ внос на кадри. Данните разкриват и сериозно изоставане в технологиите – недостигът на работна ръка е резултат и от дефицит на капитал, като България е на последно място в ЕС по роботична плътност.
Възможно обяснение за текущата ситуация е, че лесният достъп до евтинa работна ръка от извън ЕС потиска естествения ръст на заплатите и производителността, създавайки условия за социален дъмпинг.
Авторът на изследването, икономистът Георги Вулджев, коментира по повод данните: "Анализът показва, че увеличаването на вноса на труд не решава структурните проблеми, а ги задълбочава. Наблюдаваме парадокс – вносът расте, а дефицитът на кадри се влошава, докато заетостта сред местните младежи спада. Това е сигнал, че политиците и бизнесът прибягват до по-лесното краткосрочно решение, но същевременно влошават проблема в дългосрочен план.“
Още: Ето колко чужденци получиха разрешения за работа у нас
"Устойчивият път за България не е зависимост от нископлатен внос, а повишаване на производителността чрез автоматизация и връщане на българите зад граница. Затова препоръчваме намаляване на квотите за работници от трети страни и въвеждане на данъчни стимули за роботизация и за завръщащи се емигранти“, посочва той.
