Безспорно, Германия е водещата сила на Стария континент. Франция пострада по-тежко от кризата, а Великобритания е твърде заета със споровете дали да остане част от Европейския съюз. Никой проект на Брюксел не може да напредне без подкрепата на Германия и канцлерът й Ангел Меркел. Тя е най-впечатляващият политик от региона, и пред последните пет години демонстрира, че може да използва властта си за добро. Но тя и е една внимателна жена, която е наясно, че през септември я чакат трудни избор. А нейното колебание дали да спаси Европа се споделя и от повечето й сънародници.
Защо?
Горчивите спомени от историята
Най-трудната за предоляване пречка е чисто историческа. Дори думата за лидер, Führer, възбужда болезнени спомени. След като два пъти повлече Европа към война, днес Германия се надява да стане една по-мащабна версия на Швейцария: икономически просперираща и политически скромна.
Според повечето европейци обаче, опасността не се крие във водачеството на Германия, а в нежеланието на страната да заеме лидерска позиция – дори полският външен министър публично отправи предупреждение в тази насока.
Берлин не може да си позволи да гледа от задните редове. Германия е най-големият кредитор от еврозоната, и ще понесе най-тежките последици, ако обединената валута загине. И не само това.
В Южна Европа свързват тежките мерки за бюджетна дисциплина с Ангела Меркел. Повечето жители на Испания, Италия, Гърция и Франция смятат, че европейската интеграция е накърнила икономиките им. Затова и ако Общността не намери пътя към спасението, мнозина ще обвинят именно Германия.
Мързеливи си са южноевропейците?
Втората причина, поради която Германия се колебае да поведе ЕС, е убеждението, че причина за кризата е мързелът на южноевропейците. Ако те работеха като германците и се простираха според чергата си, нямаше да се стигне до тук.
В тези твърдения се крие известна истина. През последните десет години разходите на работодателите за труд нарастват с едва 5% в Германия спрямо 21% в Италия. И нещо повече – Берлин проведе болезнени структурни реформи, докато съседите им така и не се захванаха с тях сериозно. Испания тепърва започва да обмисля подобни мерки, но Италия все още пасува, а Франция отрича проблема – миналият уикенд президентът Франсоа Оланд заяви, че кризата е свършила.
Моралистичната гледна точка на германците обаче не е изцяло обоснована. Германия очаква Южна Европа да проведе реформите по време на криза, докато Берлин проведе своите през 2003 година и неведнъж наруши правилата за бюджетния дефицит. Да не говорим, че германският успех до голяма степен се дължи на слабото евро, което подкрепи конкурентоспособността на износителите. И последно – заемите, които позволиха на южноевропейците да пазаруват над възможностите си, бяха отпуснати и от германски банки.
А и Германия не е в чак толкова добро състояние, колкото си мисли – сметките за електричество на домакинствата са с 40% над средното за ЕС, а населението е едно от най-застаряващите и през следващите десет години работна сила ще се свие с около 6.5 млн. души. Страната има нужда от една успешна Европа – не от благородство, а заради собственото си икономическо бъдеще.
Тактика
Трета причина за колебанията на Меркел е тактическа. Имайки предвид нарастващата враждебност от страна на другите европейци, твърде много тевтонски инат само ще влоши ситуацията. Германия се притеснява и че ако отвори порфейла си по-щедро, южните й съседи ще решат, че няма чак такава нужда да се променят.
Да, тези доводи звучат основателно, но Берлин не трябва да забравя, че търпението на европейските безработни не е безгранично, а банките на Стария континент все още не са стабилни. Всяко забавяне на решителните мерки заплашва оцеляването на обединената валута.
Когато преди половин век САЩ помогна с възстановяването на Германия, това бе от полза и за двете страни. Днес е ред на Германия да подаде ръка на по-слабите си съюзници, за свое собствено добро.
Анна Уолф
Коментари