Коментар на Адам Минтър от Bloomberg, публикуван на www.bloombergview.com
Една от най-хубавите новини в последните години е, че Китай най-сетне започна да възприема сериозно нуждата за опазване на природата. Секторът на възобновяемата енергия в страната расте бързо, борбата срещу замърсяването на въздуха става по-активна, а и замърсените почви получават внимание. И все пак тези положителни тенденции не означават нищо, ако се окаже, че Китай осъществява износ на екологични проблеми.
За пример може да послужи китайската кампания за опазване на горите. В страната години наред се сечеше безразборно. През 1998 г. това предизвика наводнения, които принудиха милиони да напуснат домовете си. След това контролът бе затегнат и на пръв поглед има резултат – според скорошен доклад местата със засадени дървета са се увеличили с 1,6% от китайската територия в периода 2000 – 2010 г.
Има обаче един проблем. След като укроти трионите, Китай се превърна в най-големия вносител на дървесина в света. Прогнозите на правителството гласят, че до 2020 г. 40% от нужната на страната дървен ресурс ще идва отвън. А и търговията с нелегално изсечени дървета е нараснала два пъти в последните години.
Негативите са най-вече за държавите от развиващия се свят. Китай купува 90% от износа на дървесина на Мозамбик, което кара страната масово да изсича растителността си. През 2013 г. пък бе разкрито, че в руския изток се сече и изнася повече от два път над позволеното количество. През същата година Мианмар утрои дървения си експорт за Китай (особено на палисандрово дърво), като по този начин постави някои от редките си растителни видове в реална опасност от изчезване.
Поднебесната империя няма закон, който да забранява вноса на нелегално добита дървесина. Като допринася за изсичането на гори на други места по света, тя облекчава собствената си ситуация. Но и рискува сриване на репутацията на много свои компании, които ползват ресурса. Смята се, че част от тях търгуват с част от руската дървена мафия.
Вярно е, че Китай създаде система за следене на влизащата продукция с цел да успокои купувачите и да ги увери в легитимността на каналите. Но ползването на системата е доброволно, а и възможностите ѝ са лимитирани. Компаниите не са застрашени от законови санкции, ако фалшифицират информацията.
Най-малкото, което Китай трябва да направи, е поне формално да забрани вноса на нелегално изсечена дървесина. Също така да започне да проверява съмнителните практики на търговските си партньори в Югоизточна Азия и Африка.
Омекотяването на влиянието на огромната китайска икономика върху останалия свят никога няма да бъде лесно. Но ако страната работи зад граница, както очаква компаниите ѝ да работят вкъщи, ще направи голямо добро на планетата.
Коментари