БАН: Крупни инвестиции в селското стопанство създадоха едри зърнопроизводители и закриха работни места


БАН: Крупни инвестиции в селското стопанство създадоха едри зърнопроизводители и закриха работни места

4489

За 130 години в българското село и селските райони не е влизала такава крупна сума инвестиции, каквато чрез Общата селскостопанска политика след влизането на България в ЕС. Страната обаче губи около 500 хиляди работни места и средногодишно около 1,5 млрд. лева добавена стойност от това, че изнася зърно, а не го включва във веригата на производство. Това каза доц. Огнян Буюклиев от Института за икономически изследвания при БАН по време на пресконференция, на която институтът представи годишния си доклад за икономическо развитие и политики в България с акцент изпълнението на Оперативна програма "Околна среда" и Програмата за развитие на селските райони (ОПРС) през програмния период от 2007 до 2013 г.

ОСП е най-скъпата политика на Европейския съюз, като през периода 2007-2013 г. относителният й дял е около 45% от общия бюджет на ЕС. Основните инструменти на ОСП са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските производители (1-ви стълб на ОСП) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) (2-ри стълб на ОСП).

При изследването на брутната добавена стойност и брутния вътрешен продукт качественият анализ на икономистите показва парадокс, уточни доц. Буюклиев. Преди влизането в Европейския съюз и въвеждането на системата за единно плащане на декар брутната добавена стойност в отрасъл "Селско, горско и рибно стопанство" е по-висока отколкото тази след присъединяването ни към Съюза. "След 2007 година след като влизат тези пари в земеделието намалява брутната добавена стойност, въпреки че брутният вътрешен продукт в земеделието расте", обясни доц. Буюклиев.

Според икономистите от БАН причината е избраната методика за разпределяне на средствата и конкретно разпределянето на единица площ. Доц. Буюклиев подчерта, че в общата рамка на ЕС България не е успяла да се позиционира добре спрямо националните си интереси. Това е довело до създаване на крупни стопанства на зърнопроизводители и намаляване дела на дребните земеделски стопанства. 78% от финансовите средства се усвояват от едва 3-4% от земеделските производители. Едрите стопански структури акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници, като намалява подкрепата за дребните и средните производители, отчитат от БАН.

Ние сме страна от Средиземноморската географска зона. В нашия район зърнопроизводството не е типично, каза доц. Буюклиев, подчертавайки, че за страната е по-характерно предлагането на грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етерично маслени продукти. В следствие на недобре изградената аграрна политика обаче се стига до презопозициониране в селското стопанство.

До 1989 година ние сме произвеждали 14 млн. тона зърно, сега произвеждаме 3,5-4 млн. тона зърно на година. Пред 1989 година обаче България не изнася зърното, а то се трансформира във фураж, брашно и др., а сега се изнася. Работните места, които България губи, от това, че се превръща в износител на зърно, са около 500 хиляди, а изгубената добавена стойност е средногодишно е около 1,5 млрд. лева, обясни доц. Буюклиев.

Категорично можем да заявим, че България не можа да формулира национална цел и съответна политика за постигането на растеж в този важен сектор на икономиката и социалното развитие. Проблемите не са свързани толкова с механизмите за усвояване на средствата, а с формулиране и позициониране на националните приоритети за развитие на отрасъл „Земеделие” и производство на храни, както и с развитието на селските райони у нас, се казва в анализа на икономистите при БАН.

Анализ на Института за аграрна икономика също разглежда влиянието на Общата селскостопанска политика. Според него след приемането на България в Европейския съюз в селското стопанство намалява делът на животновъдството до 30% и нараства този на растениевъдството до 70%. Причините, според експертите, е фактът, че основните европейски фондове в земеделието се базират на единица площ. Например, производството на зърно расте от 7 млн. тона през 2007 г. на 9 млн. тона през 2013 г. Това се дължи не на увеличение на добивите, а на нарастване на площите, се казва в доклада.

В анализа на икономистите от БАН се посочва, че липсата или незначителната финансова подкрепа за дребните и средните производители ускорява намаляването на броя им, независимо от тяхната специализация в производството на традиционни висококачествени продукти и осигуряването на заетост за повече хора. От друга страна се стимулира се производството предимно на интензивни култури, основната част от които са зърнените, а не на храни с голяма добавена стойност, като  плодове и зеленчуци. Така парите изтичат в посока към свръхинтензивните производства на зърно и технически култури, т. е. обратнопропорционално на стоките с висока добавена стойност, заключват от БАН.

Препоръки

От БАН препоръчват националните политики да се фокусират върху производството на храни с висока добавена стойност, т.е. предлагане на скъпи храни. Според експертите така българското земеделие може да бъде конкурентоспособно. По думите на доц. Буюклиев е нужно да се създадат национални политики, чрез които на големите зърнопроизводители да им стане изгодно не да изнасят зърното, а да го трансформират в продукти с по-висока добавена стойност.

Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство, акзват още от БАН. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитието на селските райони, коментират икономистите. Те още препоръчват реформиране на ОСП на ЕС през следващия програмен период 2014-2020 г. и прилагане на инструменти, като схема за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление на плащанията, схеми за обвързване с производството и директна подкрепа, специални преференции за млади фермери, отпускане на директни плащания само на активни фермери и др.

Автор: Петя Бързилска

Още от Селско стопанство


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg

Още по темата


Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • GBP
    1
    2.32096
  • RUB
    Шведска крона
    SEK
  • JPY
    100
    1.43579
виж всички

Крипто валути


  • Bitcoin Cash
    1
    286.05
    279.28
  • Litecoin
    1
    124.43
    121.52
  • Ethereum
    1
    3514.30
    3433.78
  • Bitcoin
    1
    47044.96
    45959.76
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички