Меглена Антонова от "Грийнпийс": Докато има граждански натиск за пестиците, властите не могат да затварят очи


Меглена Антонова от "Грийнпийс": Докато има граждански натиск за пестиците, властите не могат да затварят очи

4929

Докато половин свят търси начини да спре измирането на пчелите, България смекчава забрана на пестициди, които ги убиват. През 2013 г. у нас е частично забранено използването на неоникотиноиди. В началото на тази година обаче Българската агенция по безопасност на храните позволява дерогация, без по темата да има обществено обсъждане. Оказва се, че решението е базирано на доклад, поръчан от „Синджента България“ - производител на пестициди, и други подобни компании. За вредата от неоникотиноидите, скорошните пръскания срещу нодуларен дерматит и цялостната политика в сектор „Пчеларство“ поговорихме с Меглена Антонова от „Грийнпийс“ - България.

Г-жо Антонова, по какъв начин неоникотиноидите убиват пчелите?

Неоникотиноидите са системни пестициди - когато семената се покрият с тях, за да се защитят срещу вредители, те проникват в цялото растение, включително и в прашеца. Затова пчелите са силно изложени на тези вещества. Освен това неоникотиноидите имат много силно влияние върху нервната система на насекомите. Често дозите, на които пчелите са изложени, няма да имат мигновен фатален ефект, но в дългосрочен план се наблюдават проблеми със системата им за ориентиране - губят способността да намират кошера си обратно. Веществата се внасят и в самия кошер чрез прашеца, което също влияе върху цялата колония. Според скорошно изследване се увреждат репродуктивните функции. Така че неоникотиноидите нямат само едно действие.

Може ли да се каже, че употребата на неоникотиноиди в България е масова? Има сведения, че се използват в доста области.

Това, което може да се каже, е, че нямаме представа колко е употребата, за се прави такъв анализ. Притеснява ни, че след като през 2013 г. влезе забрана, имаше дерогации, както тази година. От различни производители има неформални сведения, че такива препарати са се внасяли незаконно от държави извън ЕС. Това означава, че дори да е имало забрана през тези няколко години, не може да се каже какъв е ефектът ѝ, защото контролът е бил толкова нисък. И смисълът малко се губи.

На книга би трябвало употребата на този вид инсектициди да е контролирана и ограничена. Защо не е такава?

Защото Агенцията по храните няма достатъчен капацитет да се справи. Тя се обоснова, че употребата ще е контролирана и ограничена с това, че щели да се правят внезапни проверки на производители на база оценка на риска. Но не всички производители могат да бъдат следени. Да, в периода на сеитба Агенцията беше направила проверки и беше установила нарушения, най-вече административни. Но ние искаме да видим по-цялостна картина. Не се прави системен анализ и така няма как да разберем дали дерогацията е полезна за производството. Защото колкото и да настояват, че са необходими, тези препарати са скъпи. А употребата им е профилактична, превантивна мярка. Защо да не се намалят тези разходи за производителите?

Скорошните пръскания срещу нодуларен дерматит разяриха пчеларите. Някои от тях твърдят, че се е пръскало именно с неоникотиноиди. Имате ли данни дали е така и какви са щетите по пчелните колонии?

Няма официални данни, защото пчеларите не подават сигнали. Получава се един Параграф 22 - те не могат да докажат щетите си, защото няма лаборатория, която е акредитирана да покаже, че пчелите са умрели от дадено вещество. За съжаление няма как да знаем точно какво е използвано. Има голяма гама от други препарати, които също са вредни за пчелите. Ние се фокусираме върху неоникотиноиди, защото има много научни изследвания върху тях и те наистина представляват много голям риск. Но съществува един дълъг списък от препарати, които също вредят на различните полезни насекоми, а са разрешени в Европа. 209 от общо 520 разрешени за употреба в Европа активни вещества представляват потенциален риск. Списъкът е публикуван тук.

Във връзка с тези две заповеди за дерогации знаем, че се водят дела в Добрич. Това беше причината да не можем да променим част от текста, защото когато изразихме недоволството си, свързано с тези заповеди, имаше предложения от страна на земеделското министерство да се въведе изискване задължително да има 3 м отстояние от засаждането и ако има постоянни пчелини в близост. Но те не можаха да променят заповедта, защото в момента се води дело.

Все пак пчеларите могат ли да направят нещо, за да защитят пчелите си?

Първо, много важен е контактът със земеделския производител, с хората, които използват неоникотиноиди. Защото едни на други те не би трябвало да са врагове - ако ги няма пчелите, културите няма да могат да се опрашват. Колкото и да има регламенти, ако няма диалог, няма как да се случат нещата. Второ, трябва да има повече гласност. Докато има натиск от страна на гражданите, няма как институциите да си затварят очите. Примерът с дерогациите за нас е такъв - ние съвсем случайно разбрахме и ако заедно с други организации не се бяхме обеднили, този процес щеше отново да остане скрит.

Решението за последната дерогация е базирано на доклад, поръчан от „Синджента България“ и други подобни компании. Кое е по-скандалното - че има дерогация изобщо или че е направена на база такъв доклад?

Натискът от страна на индустрията е най-скандален, просто си личи кои са интересите, които явно се защитават. Това е в цяла Европа, не само при нас - индустрията за производство на пестициди натиска за отмяна на забраната. Те още през 2013 г. се опитваха да плашат, че ще има невероятни загуби за този сектор. Ние досега катастрофа в производството не сме видели. Най-ясно ще се види дали натискът успява в началото на другата година, когато излезе докладът на Европейския орган по безопасност на храните, който в момента разглежда новата информация за влиянието на неоникотиноидите върху пчелите.

В другите държави от ЕС спазва ли се частичната забрана на тези пестициди?

Да, даже има добри примери за увеличаване на обхвата на забраната – например в Германия и Нидерландия. А съвсем наскоро във Франция влезе промяна в закона за биологичното разнообразие, според която до 2020 г. ще забранят изцяло употребата на неоникотиноиди, но ще имат право на дерогации до 2018, за да е по-плавен процесът.

Но има примери и за страни, които също позволяват дерогации. Това е един от аргументите, който използват нашите институции - че не сме само ние. В Румъния има дерогации за същите култури като при нас - слънчоглед и царевица, в Унгария също. Другаде има за рапица или има опити - в Полша за зимните посеви имаше искания от земеделски организации за дерогации, но правителството не се съгласи, в Англия по същия начин. Там миналата година беше позволена дерогация, но изтекоха много данни за срещи между индустрията и техния орган, и тази година нямаше разрешение.

Има ли алтернативни препарати, които земеделците биха могли да използват?

Има, но ние от „Грийнпийс“ гледаме да не се фокусираме върху замяна на един препарат с друг. Проблемите са в цялостното производство. Нужен е различен подход, да се види дали отглеждаме правилните култури за нашите климатични условия. Това е един от проблемите при нападенията на вредители - садят се сортове, които се рекламират като устойчиви, но те са такива само в комбинация с определени препарати. Не е задължително решението да е автоматична замяна на конвенционален продукт с биологичен, който често е по-скъп. Трябва да има повече диалог какво да се промени цялостно в системата. Ако самата среда е здрава, няма нужда от толкова борба с вредителите, защото няма да има големи нападения - те се получават често от нашата намеса, защото създаваме условия за тях.

Предстои обсъждане дали забраната на неоникотиноидите в ЕС да стане пълна. Има ли вероятност това да се случи?

Надявам се, че има достатъчно прогресивни политици в Европа, които са готови на тази мярка. Танева (министърът на земеделието - бел.ред.) също заяви, че би подкрепила забрана. Нашите очаквания са, че няма да се премахне забраната, но искаме да бъде разширена, защото сега е само частична - за определени употреби и не на всички видове култури.

Какво е личното Ви мнение за държавната политика в сектор „Пчеларство“?

Всички сектори се гледат на парче. Естествено, едните производители дърпат към своите си интереси, другите - към своите си. Това вреди на всички. Системата е обща и трябва да се намери баланс. Чрез разделянето се създават и конфликти.

Интервю на Деница Райкова

Още от Лица


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg

Още по темата


Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.63476
  • GBP
    1
    2.2502
  • RUB
    100
    2.15994
  • JPY
    100
    1.50068
виж всички

Крипто валути


  • Bitcoin Cash
    1
    1391.68
    1330.49
  • Litecoin
    1
    468.95
    448.39
  • Ethereum
    1
    4111.61
    3932.01
  • Bitcoin
    1
    106556.27
    101902.19
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички