Дефицитът в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) продължава да расте – вече достига 11 522 млн. лв. (5,68% от БВП), а покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%. Това се посочва в становище на Фискалния съвет, който обсъди Отчета за изпълнението на бюджета на ДОО за 2024 г., като експертите отчитат, че пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива.
Пенсионните доходи се повишават с бързи темпове
Фискалният съвет отчита, че пенсионните доходи се повишават с бързи темпове в номинално и в реално изражение - средният размер на пенсията нараства с 12,5% през 2024 г. и достига 833 лв. (реален ръст от 9,7%). По-бързият темп на ръст на средния осигурителен доход спрямо този на средната пенсия води до леко понижаване на брутния коефициент на заместване на дохода до 53,3. Коефициентът е близо до средния за ЕС-27 (54,8) и над средния за страните от ОИСР (50,7), въпреки че съотношението на пенсионерите към осигурените лица у нас е двойно по-високо – 0,72 при 0,35 средно за ЕС-27 и 0,31 средно за страните от ОИСР.
Още: Ето колко достигна средната пенсия
Според експертите това означава, че политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи. По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи.
Изпълнение на бюджета на ДОО
Изпълнението на бюджета е близо до предварително заложените в ЗБДОО за 2024 г. стойности - минимално преизпълнение е отчетено както в приходната, така и в разходната част. Преизпълнението в разходната част се дължи основно на разходите за социални помощи и обезщетения.
Още: Бизнесът се обяви против промени в пенсионната система
Отчетените разходи възлизат на 24 621 млн. лв. (12% от БВП), като само Фонд „Пенсии“ заема 80% от общите разходи, а общите разходи за пенсии достигат 10,7% от БВП;
При основните параметри се отчита подобрение спрямо очакваните стойности за средния осигурителен доход и броя на осигурените лица. Това е в основата на преизпълнението на приходите от осигурителни вноски с 1,2%;
В основата на ръста на средния осигурителен доход с 14,5% спрямо 2023 г. са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лв., увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3 750 лв., увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други в бюджетната сфера, отчитат от Фискалния съвет.
Експертите посочват и, че със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. – 18%, докато година по-рано ръстът им е бил 7,5%.
Коментари