Възходът и падението на Ливиу Драгня, най-влиятелния румънски политик

Възходът и падението на Ливиу Драгня, най-влиятелния румънски политик
Източник: PSD

Коментар на Андрей Кирилиаза, главен редактор на Romania – Insider.com. Преводът е на БГНЕС

Решението на Върховния съд да осъди Ливиу Драгня, лидерът на Социалдемократическата партия (СДП) на три години и половина затвор, бележи най-ниската точка в румънската политика. Драгня, който не е само ръководител на управляващата партия, но и председател на Камарата на депутатите, третата най-висока позиция в държавата, е най-могъщият политик, изпратен в затвора в Румъния през последните 30 години. Той е и първият румънски политик, чието лишаване от свобода се празнува по улиците.

След почти 28 години щателно планиране на възнесението си, Драгня не успя да се наслади на трудно спечелената си власт и прекарва последните две години и половина в битки срещу местната съдебна система, за да запази свободата си, и срещу президента Клаус Йоанис, опозицията, Европейската комисия и опонентите в собствената му партия, за да запази своята власт, като се превърна в най-презирания човек в Румъния. След два дни той загуби всичко, силата си и свободата си. "Г-н. Драгня е история в Румъния", както побърза да заяви един от заместник-председателите на СДП, преди официалното обявяване на поражението на партията в изборите за Европейски парламент.

Възходът на самосъздалия се авторитарен лидер

През последните две години международните медии посветиха много статии на Ливиу Драгня, описвайки го като един от автократичните лидери на Европа, наред с унгарския премиер Виктор Орбан и ръководителя на консервативната партия на Полша „ПиС“, заради начина, по който използваше властта си, опитвайки се да пречупи съдебната система, като пренебрегне принципите на Европейския съюз.

Драгня обаче не винаги е бил могъщ. Той не идва от старото комунистическо ръководство и не се ползва от подкрепата на мощно семейство, както повечето от неговите предшественици. Властта не му е завещана. Неговото въздигане беше дълъг и внимателно планиран процес, който го направи най-опасният лидер, който Румъния е имала през последните 30 години.

Драгня е роден на 28 октомври 1962 г. в с. Грация, окръг Телеорман. Баща му е началник на полицията в това село. Завършва гимназия в Турну Магуреле и след това транспортния факултет на Политехническия университет в Букурещ, през 1987 г. След това работи като инженер във фабрика в Крайова.

В годините непосредствено след революцията, наближавайки 30-те, Драгня отваря няколко селски бара в Телеорман. Той е карал бурета с бира със стария си автомобил „ARO, според биография, написана от Recorder.ro, една от малкото автобиографии за лидера на СДП.

От самото начало обаче той знае как да използва други хора, за да постигне целите си и след това да ги захвърли, подчертаха от Recorder.ro. Тъй като държавата раздаваше активите си, Драгня поема управлението на хотел и няколко ресторанта в Турну Мъгуреле, град с 22 000 души в южна Румъния. После ги купува за „жълти стотинки“. Той продължава да развива тези бизнеси и до 1995 г. става един от най-добрите бизнесмени в окръг Телеорман.

После се обръща към политиката. През 1996 г., на 33-годишна възраст, той става префект на окръг Телеорман, а именно - върховният представител на правителството в окръга. За да постигне тази цел, той влага пари в предизборната кампания на Демократическата партия (ДП), водена по онова време от бившия премиер Петре Роман (Той е и един от учителите на Драгня в Политехническия университет).

Драгня, местният барон

През 2000 г. Драгня става ръководител на окръжния съвет на Телеорман, след като убеждава избраните членове на окръжния съвет да го изберат вместо друг кандидат, предпочитан от ръководството на партията за тази работа. За да постигне това, Драгня очевидно е поканил всички членове на съвета на вечеря в един от неговите хотели и им е обещал различни позиции в администрацията, според хора, запознати със събитията, цитирани от Recorder.ro. Една година по-късно Драгня напуска Демократическата партия, която потъва, за да се присъедини към Социалдемократическата партия (СДП) на Йон Илиеску и Адриан Настасе, които спечелиха изборите през 2000 г. Само няколко месеца преди това Драгня заявява в интервю, че няма да се присъедини към СДП или че ако го направи, ще подаде оставка като председател на окръжния съвет. По-късно той ще обоснове решението си да остане на поста си, като заяви, че интересите на окръга са над всякакви лични интереси, според Recorder.ro.

В края на 2001 г. Драгня прави най-голямата си сделка. На последното заседание на окръжния съвет през тази година той одобрява възлагането на голям договор за рехабилитация на пътища на строителна компания, наречена Tel Drum, собственост на окръжния съвет, който отговаря за големите инфраструктурни проекти в страната. Няколко месеца по-късно Драгня приватизира Tel Drum чрез официалния купувач Мариан Ф., който е негов бивш колега.

През годините Tel Drum получава много договори от Съвета на окръг Телеорман, ръководен от Ливиу Драгня, някои от които се финансират от фондовете на ЕС. Така през 2016 г. Националната дирекция за борба с корупцията (DNA) започна разследване срещу Tel Drum за измами със средства на ЕС и Драгня се превърна в олицетворение на корумпирания румънски политик за международните медии.

Въпреки това още в началото на 2000 г. Драгня консолидира своята позиция на барон на Телеорман (мощните регионални политически лидери, възникнали през този период, са известни като местни барони). Той създава мрежа от хора на ключови позиции в местната администрация, подчинява местната преса и успява да задържи властта от 2000 до 2012 година.

Именно през този период Драгня задължава ръководителя на Дирекцията за социални грижи и закрила на детето в Телеорман да наеме и плаща на две жени, които всъщност са работили за местния офис на СДП, ръководен от Драгня. Дирекцията е платила на двете жени около 108 000 леи (23 000 евро), въпреки че те изобщо не са работили за институцията. Това е престъплението, за което Драгня е изпратен в затвора на 27 май 2019 година.

Докато Драгня се прави на невинен, твърдейки че не е знаел, че двете жени са били на заплата в държавна институция без да работят там, свидетелите, изслушани по време на процеса, го описват като много силен лидер, с който никой не смее да се конфронтира.

Макар и да не е нещо необичайно (други местни барони вероятно са правили подобни неща), това показва начина на работа на Драгня, а именно: използването на влияние, пари и позиции, за да контролира хората и да ги накара да му се подчиняват.

Скокът към голямата лига

През юли 2009 г. Ливиу Драгня направи скок в управленския екип на партията, като временен генерален секретар на СДП. Лидерът на партията по това време е Мирча Джоана. На конгреса на партията през 2010 г. той подкрепи Виктор Понта да спечели вътрешните избори срещу Джоана. После става генерален секретар на СДП.

През лятото на 2012 г. той координира кампанията на партията за референдума за освобождаване на бившия президент Траян Бъсеску за предполагаемо нарушение на Конституцията. Неговите усилия да привлече повече хора в избирателните секции, по-късно води до това да му повдигнат обвинения за изборни измами и получаването на 2-годишна присъда с лишаване от свобода в началото на 2016 г.

През декември 2012 г. той печели място в Камарата на депутатите. Лидерът на СДП по това време Виктор Понта го назначи в неговото правителство, като министър на администрацията и регионалното развитие. Това беше идеалната позиция за амбициозния Драгня, който я използва, за да консолидира властта си над местните лидери на партията. Министърът на администрацията разпределя правителствените средства на местната администрация, като по този начин има значителен контрол върху кметовете и председателите на окръжните съвети в Румъния. Драгня дори създаде национална програма за развитие на стойност няколко милиарда, чрез която да се отделят средства на местните власти за инвестиционни цели, като алтернатива на фондовете на ЕС.

През 2013 г. той е избран за изпълнителен президент на СДП, втори по ред след Понта, но именно той контролира местните лидери на партията, а не Понта. По-късно, след като той се оттегли като лидер и беше принуден да подаде оставка като премиер заради уличните протести, Понта призна, че една от най-големите му грешки като ръководител на партията е да позволи на Драгня да контролира местните барони.

Понта подаде оставка като ръководител на СДП през лятото на 2015 г., тъй като е разследван от антикорупционния отдел в случай на фиктивни правни услуги, включващ и бившия му колега и член на кабинета Дан Сова. Фактът, че той е бил съден за изборни измами, не спря Драгня от поемане на ръководството на СДП.

Борбата за оставане на върха

Убедителната победа на СДП през декември 2016 г., с резултат от 45%, бе върхът за Драгня. С програма на управление, която включваше пълен списък от популистки обещания, като например по-високи пенсии и заплати в публичния сектор, Драгня примамва избирателите си да вярват, че всичко ще бъде страхотно, когато той дойде на власт.

С подкрепата на АЛДЕ на Калин Попеску Търичану той имаше удобно мнозинство в парламента, но последната присъда, която той получи по-рано през 2016 г. за изборни измами, му попречи да стане министър-председател. Тогава започнаха проблемите му: трябваше да намери човек в партията, който да назначи министър-председател, който да изпълнява заповедите му и да не го оспорва като лидер на СДП. В същото време той имаше много обещания към верните си поддръжници в партията, към които да се придържа, и няколко големи правни проблеми (обвинения в корупция), от които трябваше да се отърве.

Първоначално той номинира своя лоялен следовник Севил Шайде за министър-председател, без да се консултира с никого в неговата партия, но президентът Клаус Йоханис отхвърли кандидатурата му. След това той направи хода със Сорин Гриндеану, мрачен местен лидер от Тимишоара, и нещата вървяха добре за известно време. Правителството дори прие за нула време спешна наредба за промяна на наказателния кодекс и за премахване на злоупотребата с длъжност от списъка на престъпленията. Това би решило проблемите му. Но тогава няколкостотин хиляди румънци окупираха Площада на победатас искане правителството и СДП да напусне. Правителството отстъпи и отмени наредбата и няколко месеца по-късно Гриндеану се изправи срещу Драгня. Ръководителят на СДП използва своето мнозинство в парламента, за да свали собственото си правителство и дойде с друго предложение за премиер - Михай Тудосе. В същото време СДП стартира нова кампания, борбата срещу така наречената сенчеста държава, чиято цел е да дискредитира антикорупционната кампания, която се провежда в Румъния от 2013 г. Всичките й усилия бяха насочени към промяна на законите за правосъдието и наказателните кодекси и отстраняване на шефовете на основните органи на румънската прокуратура.

Въпреки това вътрешната борба за власт в партията продължи и Тудосе също тръгна срещу Драгне само за да бъде победен и отстранен. Лидерът на СДП някак убеди президента Йоханис да назначи трети социалдемократ като премиер, Виорика Дънчила, бивш член на Европейския парламент с почти никакъв политически опит в Румъния. Тя изглеждаше като най-сигурният залог, лоялна до чмозъка на костите си към Драгня и без никакви политически амбиции. Липсата на опит и многото й гафове обаче я превърнаха в идеалния пример за президента Йоанис и опозицията, за да подчертаят некомпетентността на решението на СДП.

В същото време политическите битки, които спечели в партията, включително и с влиятелния кмет на Букурещ Габриела Фиреа, също му създадоха много врагове, които само чакаха да го провалят. Европейските избори бяха идеалният момент за неговите противници да го вземат отново на мушка. Много лидери на СДП видяха поражението, което предстоеше и не положиха особена много усилия, за да го предотвратят. В деня на изборите, още преди обявяването на резултатите, те вече поискаха оставката на Драгня.

След обявяването на присъдата в понеделник, малко хора на върха на СДП изразиха съчувствие към техния лидер. Повечето от тях бяха загрижени за това кой ще води партито, след като Драгня си отиде.

Ливиу Драгня напусна сцената безславно. Докато полицията идваше в къщата му в Букурещ, за да го прибере, той първо изпратил кола като примамка, за да заблуди медиите и хората, които го чакаха да бъде затворен. Някои хора се опитваха да удрят по колата му, докато десетки други дюдюкаха по негов адрес, докато отиваше в затвора Рахова. Стотици отидоха на Площада на победата, за да празнуват.

Освен всички негови недостатъци, Драгня има и заслуга: той мотивира милиони румънци в страната и чужбина да гласуват и да покажат, че приемат ЕС и неговите ценности, и може би съдбата му ще обезкуражи другите да следват примера му.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.