През последното десетилетие, агенциите за проучване на общественото мнение са задавали на населението на Балканите всеки възможен въпрос. И когато обобщиха заключенията си, те изглеждаха почти изненадани от откритията си, макар че хората продължаваха да има казват все едно и също.
И това е, че с изключение на Косово и Албания, където жителите са по-млади и по-оптимистично настроени, балканците се считат за доста нещастни, пише британското издание The Economist.
Те се притесняват за работата си, за здравеопазването, за образованието на децата си, и за пенсиите. Тези материални тревоги ги занимават много по-силно, отколкото етническите дрязги, или възвръщането на територии, които според тях са завладени от съседите им.
Повечето хора наистина имат основателни причини да се депресират по отношение на икономиката. Както изтъкна Лаза Кекич от Economist Intelligence Unit на проведена наскоро конфреренция в София, Балканите винаги са били по-бедни от западните си и северни европейски събратя. Те просперират, когато „големите им братя” се справят добре, и страдат, когато те закъсат. И настоящата криза не е изключение.
Анализ на EIU относно балканските икономики в преход, а именно Албания, Босна, България, Хърватска, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия заключава, че тези държави „преживяха най-тежко глобалната рецесия от 2008-09 г.
Реалният им брутен вътрешен продукт се сви с 5.2% през 2009 г. и рецесията се проточи и през 2010 г., със среден спад на БВП от 0.4%”. До голяма степен това се дължеше на Румъния, която, като най-голямата балканска икономика, повлече средния резултат надолу.
Миналата година Албания и повечето страни от бивша Югославия всъщност постигнаха макар и скромен икономически ръст. За Сърбия, той бе 1.6%, за Македония - 3%, за Босна - 1.2% и за Черна гора - 2.2%. Тази година обаче не можем да се надяваме на подобен резултат. За що се отнася до хърватската икономика, те отчете нулев ръст за 2011 г. и се очаква да се свие с 0.6% през 2012 г.
И макар че някои от държавите биха били очаровани да постигнат макар и скромен ръст на брутния си вътрешен продукт, техният основен проблем е друг – пазарът на труда.
В Сърбия, най-голямата държава от Западните Балкани, безработицата за ноември 2011 г. удари 24% - с 10% над нивото й от преди четири години. В България, показателят се задържа на далеч по-приличното ниво от 11%, но това е защото българите, за разлика от своите съседи, могат да работят и в други държави от Европейския съюз, ако решат. Според неофициалнни данни, около един милион българи правят именно това, като около 600 хиляди от тях са в Испания.
И тъй като балканските икономики са тясно свързани с еврозоната, унилото потребление в страните от Монетарния съюз ги удари тежко. През януари например US Steel върна приватизираният завод за стомана Смедерево на сръбското правителство за 1 долар, заради колпас в търсенето на продукцията му. В нежеланата фабрика работят 5,400 души.
Но не цялата картина е толкова мрачна. Сърбия дава първите признаци за увеличение на директните чуждестранни инвестиции, а Хърватия се надява на бум на туризма. Въпреки това, алармата вие, и особено що се отнася до държавите, които бяха в по-тесни връзки със закъсалата Гърция или анемичната Италия. От EIU отбелязват, че Черна гора, Македония, България и Албания изнасят между 10 и 12% от продукцията си към Гърция.
Що се отнася до средствата, които емигрантите изпращат обратно у дома, най-силно застрашена е Албания, откъдето идват около две трети от чуждестранните работници в Гърция. Македония, Сърбия и България от своя страна са най-уязвими от гледна точка на спад на чуждестранните инвестиции, след като гръцките банки доскоро вливаха свежи средства в тези държави. Делът на гръцките заемодатели от банковия сектор на югоизточна Европа е около 20%.
Където и да се разходиш из региона днес, хората ти казват колко е тежък животът. Средната заплата в Черна гора е 491 евро, в Сърбия – 360 евро, а съседите им също получават аналогични надници.
За сметка на това, цените са високи и продължават да растат, особено при комуналните услуги. Със „сриващи се доходи, нарастваща бедност и безработица, е направо забележително, че политическите последици до момента са ограничени и не ставаме свидетели на по-бурни прояви на социално недоволство” – отбелязват от EIU. Може ли този факт да бъде обяснен? Анализаторите изреждат три фактора, които оказват въздействие.
Първо, регионът извлича някои предимства от своята изостаналост, която го предпазва от най-тежките последици на икономическия спад. Това включва по-широките фамилни връзки и сравнително големия дял на селското стопанство.
Второ, кончината на традиционните левици и синдикати в повечето страни от региона означава, че в момента там няма политическа или обществена сила, която да фокусира и насочи социалното недоволство чрез организирани и не спонтанни демонстрации. И накрая, проучванията на общественото мнение разкриват една задълбочаваща се апатия, която подкопава социалния активизъм.
Големият въпрос е – може ли това спокойствие да се запази? Дали просто не ставаме свидетели на едно затишие пред буря, когато единственият фактор, който се предполагаше да стаблизира Балаканите – Европейският съюз, е затънал в своите собствени проблеми? – питат се от EIU. Защото икономическото бъдеще на Балканите зависи най-вече от съдбата на еврозоната.
Коментари