През 2025 г. общият брой на случаите на несъстоятелност в България продължава 3-годишна тенденция за спад от 6,2% спрямо предходната, което потвърждава продължаващата стабилизация на корпоративната среда. Това се посочва в най-новото проучване на Coface за несъстоятелността в в Централна и Източна Европа. В него се подчертава, че съотношението между действащите дружества и случаите на несъстоятелност също остана благоприятно, като се задържа под 1‰, което позиционира България като един от по-стабилните пазари в региона.
Кои са най-стабилните сектори?
Въпреки това, исторически погледнато, реалният коефициент на несъстоятелност е по-висок поради широко разпространената практика за прехвърляне на дружества на физически лица без активи. Вследствие на това, от Coface прогнозират, че действителният брой на фалиращите дружества е между 2–3‰. През 2025 г. най-стабилните сектори остават фармацевтичната и козметична индустрии, които продължават да отбелязват ниски нива на несъстоятелност, благодарение на високата си добавена стойност и стабилното вътрешно търсене.
Още: Фалитите на предприятия ще се увеличат през 2026 г.
"2025 г. беше година на умерена нормализация, но с структурни рискове в определени сектори“, сподели Пламен Димитров, управител на Coface България. “За да се развиват успешно в такава среда, компаниите трябва да продължат да обръщат специално внимание на управлението на ликвидността, да се адаптират към пазарната волатилност и да идентифицират проактивно риска от контрагенти.“
На регионално ниво процедурите по несъстоятелност се увеличиха само с 0,26% през 2025 г., като броят им нарасна от 46 043 през 2024 г. до 46 161 през 2025 г. Инфлацията се забави, лихвените проценти започнаха да спадат, енергийните пазари отбелязаха подобрение, а натискът върху заплатите отслабна, което доведе до частично облекчение за маржовете на предприятията. Тези подобрения обаче не доведоха до равномерно възстановяване за компаниите в целия регион, подчертават от Coface.
На национално равнище през 2025 г. в региона се очертаха три различни тенденции. Тенденциите в областта на несъстоятелността се различаваха значително в Централна и Източна Европа, като някои икономики отбелязаха двуцифрен спад, докато други отбелязаха също толкова рязък ръст.
Още: Фалитите в България намаляват с близо 15% в края на миналата година
Полша отбеляза най-силен растеж, като броят на несъстоятелностите се увеличи с 17,8 %, което до голяма степен отразява по-широкото прилагане на процедури за преструктуриране, а не на внезапно влошаване на стопанската дейност. Румъния (9,6 %), Сърбия (9,6 %), Словения (12,9 %) и Чехия (8,7 %) също отбелязаха нарастване на нивата на неплатежоспособност, дължащ се на комбинация от фискално затягане, политическа несигурност, слабо външно търсене и влошаващо се платежно поведение.
От друга страна, Хърватия (-18,6 %), Словакия (-14,5 %), Литва (-13 %), Латвия (-7,4 %), Унгария (-6,6 %) и България (-6,2 %) отчетоха значителен спад, което показва постепенна нормализация след по-ранните пикове, свързани с енергийната криза, промените в регулаторната рамка и отмяната на извънредните мерки от периода на пандемията.
Естония (+1,1 %) остана сравнително стабилна, което показва как видимата национална устойчивост все още може да прикрива продължаващия натиск в конкретни сектори.
Прогноза за 2026 г.
В перспектива е малко вероятно всякаква видима стабилизация да се запази през 2026 г. Coface очаква рисковете от несъстоятелност в Централна и Източна Европа да се увеличат през 2026 г., тъй като нов енергиен шок ще окаже натиск както върху домакинствата, така и върху корпорациите. Рязкото покачване на цените на петрола и газа вече води до по-високи производствени разходи, свива маржовете и принуждава компаниите да поемат или прехвърлят нарастващите разходи в среда, в която търсенето остава нестабилно. Като нетен вносител на енергийни суровини, регионът остава особено уязвим.
Мерките за смекчаване на последиците, като например ограничаване на цените на горивата или намаляване на данъците, могат да осигурят краткосрочно облекчение за бюджетите на домакинствата. Те обаче водят до по-голям фискален натиск и потенциални рискове за сигурността на доставките. В същото време нарастващият брой на несъстоятелностите в Германия, най-важният търговски партньор на региона на Централна и Източна Европа, увеличава опасността от вторични ефекти чрез търговските връзки и веригите на доставки.
Coface очаква броят на фалитите на предприятия в Централна и Източна Европа да се увеличи през 2026 г., тъй като подновяващият се натиск върху разходите, външната зависимост и несигурността в икономическата политика поставят на изпитание устойчивостта на фирмите в целия регион.
