Хърватия изпреварва България в приемането на еврото

Хърватия ще бъде готова да се присъедини към еврозоната през януари 2023 г. "По отношение на времето, което Хърватия ще прекара в ERMII, ние сме убедени, че по време на участието си в механизма ще запазим стабилността на обменния курс и ще бъдем готови да се присъединим към еврозоната на 1 януари 2023 г.", каза премиерът Андрей Пленкович в реч, публикувана на правителствения уебсайт, предава SeeNews.

Адриатическата държава, която е член на Европейския съюз от 1 юли 2013 г., влезе миналото лято заедно с България в Европейския валутен механизъм (ERM 2), смятан за т.нар. чакалня на еврозоната. Загреб обаче ще изпревари София с цяла година в приемането на новата валута. Българските власти са заложили 1 януари 2024 г. като официална дата за влизане във валутния съюз.

Приемането на общата валута изисква сериозна подготовка и вече има национален план за това. Практическите стъпки за въвеждането на еврото се очаква да отнемат между 2 и половина и 3 години. Така че не е много сигурно дали ще успеем да преминем към новата валута и през 2024 г.

За разлика от нас балканските ни съседи сериозно са се задействали и се стараят да изпълнят всички изисквания за влизане в еврозоната. Те полагат сериозни усилия да изпълнят критериите за конвергенция в Маастрихт и да правят реформи, за да предотвратят прането на пари. Хърватските власти работят активно за подобряването на бизнес климата и по-добро и ефективно управление на публичния сектор и съдебната власт.

Хърватия вече прилага националния план за замяна на местната валута – хърватската куна с евро. В него са заложени законодателните, административните и логистичните дейности за преминаването към новата валута. Основният принцип на плана е защита на правата на потребителите, т.е. заместване на куната без разходи, включително при фиксиран обменен курс. Разкриха откога ще плащаме в левове и евро

Интеграцията в еврозоната и в Шенгенското пространство са стратегически приоритети за хърватското правителство, уверява Пленкович. Страната му планира да стане член и на двете в рамките на следващите 2 години.

Възраждане на икономиката по пътя към еврото

Управителят на хърватската централна банка Борис Вуйчич смята, че приемането на еврото от януари 2023 г. е постижимо, въпреки коронавирусната пандемия, която силно засегна икономиката и публичните финанси на страната. Заради кризата Европейската комисия временно облекчи изискванията за прекомерен бюджетен дефицит в ЕС, което е в полза на страни като Хърватия.

Хърватските власти очакват икономическо възстановяване от най-малко 5% тази година и реален ръст на БВП от 6,6% през следващата година. След значително увеличение на бюджетния дефицит до 7,4% от БВП през 2020 г., правителството очаква да го намали до 3,8% през тази година, 2,6% през следващата и 1,9% през 2023 г.

Загреб се стреми да намали публичния дълг от 88,7% от БВП през 2020 г. с два процентни пункта през 2021 г. и с между 3 и 4 процентни пункта годишно до 2024 г. Това е два пъти по-бързо, отколкото е официално определено в критериите от Маастрихт, уверява Пленкович.

Известен риск представлява инфлацията в страната, която ще остане под 2% тази и следващата година. "Цените на енергията и храните са най-големият еднократен генератор на инфлация, но въпросът е доколко това ще бъде дългосрочен ефект. Ако започнат да се формират инфлационни очаквания, това може да е проблем", казва централният банкер Вуйчич, цитиран от Bloomberg.

Благодарение на влизането в еврозоната валутният риск и свързаните с валутните курсове разходи ще изчезнат, лихвените проценти ще намалеят, чуждестранните инвестиции ще бъдат насърчени, възможностите за финансиране на капиталовите пазари ще се увеличат, а кредитният рейтинг на страната може да се подобри с 2 степени, твърди премиерът Пленкович. Това също ще облекчи износа и пристигането на туристи от еврозоната.

По думите на хърватския премиер заплатите в страните, които вече са въвели еврото, нарастват много по-бързо от цените. В Словения, която се присъедини към еврозоната през 2007 г., заплатите са се увеличили с 48%, а цените с 26%. В Литва, най-новата членка на еврозоната от 2015 г., заплатите скочиха с 59%, докато цените само с 10%. Между 2015 и 2020 г. заплатите в Хърватия са нараснали с едва с 9%.

Потенциално най-големите победители от въвеждането на еврото в страната могат да бъдат износителите на Хърватия, предвид изчезването на какъвто и да е валутен риск. Икономическият министър Томислав Корич посочва, че членството в хърватската еврозона не е просто средство за самоцел, а вместо това е много добър инструмент за дългосрочен икономически растеж, стабилност и развитие.