САЩ преминават от военна към икономическа война

САЩ преминават от военна към икономическа война
Източник: Getty Images/Guliver

Анализ на Джордж Фридман от Geopolitical Futures

Докато САЩ продължават да преговарят за търговско споразумение с Китай, се появи промяна в американската глобална стратегия.

Съединените щати намаляват използването на преки военни действия и вместо това използват икономически натиск, за да подтикнат страни като Китай, Русия, Северна Корея и Иран да се съгласят с исканията на САЩ. Дори на места, където САЩ все още са ангажирани военно, като Афганистан, се водят сериозни разговори за оттегляне.

Това е промяна, която изисква време, за да се направи. В книгата си „Следващото десетилетие“, публикувана през 2011 г., шест години преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, аз твърдях, че Съединените щати ще намалят драстично военната си дейност, тъй като не могат да запазят темпото на ангажираност, което са установили през годините. Също така обсъдих темата в статия от 2018 г., озаглавена „Доктрината на Тръмп“, която твърди, че Съединените щати в крайна сметка ще бъдат принудени да намалят своите чуждестранни ангажименти. Използването на икономическа сила за оформяне на поведението не е ново: Новото е фокусът върху икономическата, а не военната война.

Една неопитна сила

САЩ са глобална сила, ангажирана и представена на множество театри на действие. Използвайки военното си присъствие в далечни краища на света като символ на глобалния си обсег и превъзходство, САЩ се разпростряха и не могат да победят дори врагове, чиито сили и способности бяха далеч по-малки от техните. Класическият пример е Корея през 1950 г., в която Съединените щати разположиха недостатъчна сила в резултат на свиването на армията. Севернокорейците избраха да атакуват, принуждавайки САЩ да се борят в продължение на три години за примирие, което остави севернокорейския режим непокътнат и границите приблизително същите като преди войната. САЩ не можеха да инициират война със силата, която имаха. Северокорейците можеха и го направиха.

След Втората световна война Съединените щати победиха само в един голям конфликт: „Пустинна буря“. В продължение на 28 от последните 74 години САЩ воюват на места като Корея, Виетнам, Афганистан и Ирак, но в повечето случаи не успяха да постигнат победа. Нито Рим, нито Великобритания са използвали основната сила да водят войни. Вместо това те разчитаха на способни местни сили с интерес да победят същия враг и да участват в по-голямата част от сраженията. Те отговаряха за конфликтите и доставяха минимална сила и материална помощ, но винаги се опитваха да ограничат собственото си пряко излагане в конфликт. Съединените щати, много по-млада и неопитна сила, последователно използваха собствената си сила като основен учстник в боевете и се провалиха.

Съществува основна геополитическа причина за провала на САЩ в тези войни. Съединените щати имаха повечето от конфликтите си в Европа и Азия, където разгръщането на сила е значително логистично усилие. Предизвикателствата на междуконтиненталната логистика ограничават броя на войските, които могат да бъдат изпратени. Още по-важно, в момента, в който Съединените щати стъпят в Евразия, те вече са значително по-маобройни като сила. САЩ се опитаха да преодолеят това предизвикателство чрез технологиите, но както видяхме в Корея, технологичното превъзходство е достатъчно, за да ограничи врага, но не достатъчно, за да бъде победен. Във Виетнам и Близкия изток Съединените щати се сражаваха с разпръснати сили, местни за района и следователно с по-добро разузнаване за американските сили, отколкото американците имаха срещу тях.

Неуспехите на САЩ също се дължат отчасти на факта, че никой не може да определи какво е достатъчна сила и дори ако биха могли, това вероятно ще бъде много по-голямо от това, което САЩ бяха готови да поемат. Затова САЩ водиха дълги войни, основани на погрешното убеждение, че силата, която са били готови да използват, е достатъчна, за да победят врага. И докато Съединените щати са изключителни в конвенционалната война, не е добре да окупирате държава, която не желае да бъде окупирана.

Начертаване на нов път

Неизбежно дойде времето, когато Съединените щати признаха, че продължават да правят това, което правят в продължение на години и да се очаква различен резултат, беше безумие. И така, те разработиха нов път, който Тръмп следва в отношенията си с няколко страни досега.

Първата стъпка в тази нова стратегия е да се сплаши противника. Когато това не работи, заплашвайте да извършите военни действия, без това да се случи. Последната стъпка е да се прибегне до икономическа война чрез започване или разширяване на санкциите или блокада (В някои случаи Тръмп е използвал някаква военна сила, за да наложи санкции, но вместо да стъпи на брега, той използва военноморските сили като основно средство за военни операции.)

В този контекст трябва да разгледаме търговските преговори на САЩ и Китай. Китайските търговски практики, разглеждани от Вашингтон като установяване на несправедливо предимство за китайските производители, са разумна тема за обсъждане и преговори. Но такива преговори са и мощна алтернативна стратегия за справяне с потенциалната поява на Китай като глобална сила. За Пекин застрояването в Южнокитайско море е опит да се излезе от пръстена на островите около морето и следователно да подкопае географското предимство, което САЩ биха имали, ако решат да блокират Китай. САЩ искат да запазят това предимство. Но още по-важно, те също така искат да запази западната част на Тихия океан - регион, от който са се борили да изгонят Япония по време на Втората световна война - като буфер срещу Азия. Ако Китай се развихри извън Южнокитайско море, това би могло да се превърне в заплаха за Тихоокеанския регион. САЩ биха могли да предотвратят това, като се ангажират с голяма военна сила в региона. Те също така могат да започнат атака срещу китайския флот. Но също така има и трета възможност, която изобщо не изисква военен ангажимент: спъване на причината за политиката на Китай в Южнокитайско море на първо място - осигуряване на безопасно преминаване за китайския износ.

Китай е силно зависим от износа, който представлява приблизително една пета от брутния му вътрешен продукт - вероятно повече поради съмненията относно точността на данните за китайския БВП. Около 18% от китайския износ са предназначени за САЩ. За разлика от тях, износът на САЩ за Китай е само около 0,5% от американския БВП. Това е класическа асиметрична война. Китай е далеч по-зависим от износа си за Съединените щати, отколкото САЩ от износа си за Китай. Разбира се, някои американци ще бъдат засегнати от търговска война, но САЩ като цяло са много по-малко уязвими от Китай. Затова САЩ са намерили начин да застрашават жизненоважни китайски интереси, без да заплашват с война (въпреки че имат и някои сили, разположени близо до Южнокитайско море).

САЩ прилагат подобен подход към Иран, чието разширяване в Близкия изток е проблем за САЩ и техните съюзници. Съмнително е дали военните действия срещу Иран ще успеят, така че САЩ прибягват до икономическа война и тук. Вашингтон се оттегли от ядрената сделка и наложи санкции на иранския износ на енергоносители, което нарани иранската икономика. Що се отнася до Северна Корея, Съединените щати, съвместно с ООН, въведоха строги санкции, за да се опитат да ограничат ядрената програма на Пхенян. Миналата седмица дори конфискуваха севернокорейски товарен кораб, за който се твърди, че е бил използван за нарушаване на санкциите. Също така САЩ приемат, че могат да направят малко във военно отношение в Източна Украйна или Крим, но организират болезнени санкции срещу Русия и дадоха да се разбере, че са възможни допълнителни санкции.

САЩ са най-голямата военна сила в света, но те също така са и най-голямата в света икономика и вносител. В по-голямата си част американските военни ангажименти през последните 74 години не са приключили добре, но използването на икономическа война, която се възползва от факта, че Китай и други страни са силно зависими от американския пазар, дава на Вашингтон алтернатива на военна опция.

Не е ясно дали Тръмп ще продължи да използва този подход, но досега го е правил. Както съм твърдял и другаде, действията на политическите лидери са оформени от геополитическата реалност. Геополитическата реалност на нашето време е, че икономическите действия се превърнаха в основен инструмент на външната политика на Съединените щати.

Превод: БГНЕС

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.