Окултният туризъм носи по 50 млн. евро годишно

Окултният туризъм носи по 50 млн. евро годишно
Източник: Thinkstock

Около 50 млн. лева годишно са приходите от езотеричен туризъм у нас, който все повече се популяризира напоследък. Това обясни пред "Монитор" директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Става дума за около 250 000 пътувания с такава насоченост. Руснаци, испанци и италианци също идват у нас, за да посещават места, които се смятат за свещени или енергийни центрове. Много от тях са били и тракийски светилища.

„Този вид туризъм генерира огромни приходи и никак не е за пренебрегване. Имайте предвид, че само 11% от тези хора пътуват самостоятелно, 60% са предимно семейни двойки и около 12-13% са част от организирани групи. Те посещават местности, които смятат, че ги зареждат с енергия и не са свързани с религиозен храм. Някои са познати още от древността. Обикновено има аязмо, за което хората вярват, че водата е лековита и чудодейна“, коментира Румен Драганов. Той даде за пример манастира „Свети Георги Победоносец” в Поморие, който е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България. На мястото е имало тракийско светилище. На мястото има Аязмо, за чиято вода се смята, че е лекува всички болежки и помага за благоденствие.

„Имам приятели, и то учени от БАН, които със специални уреди са установили преди години, че в Приморско има много силно енергийно поле. Те вярват в това и когато сме там на почивка, всяка сутрин стават рано, отиват до конкретното място и са категорични, че се зареждат с енергия. Много е трудно да спориш с тях по тази тема, защото те си знаят тяхното и са убедени в тезата си“, каза още Драганов.

Особено популярна е и скалата на Рилския манастир, която също се смята за лечебна. Точно до скалата пък има малка църква и аязмо. Църквичката е известна и с място, което се нарича Чистилището. Вярващите казват, че който мине през нея, се разделя с всичките си грехове, най вече ако вярата му е истинска. Наричат го чистилището, защото мястото е тясно и трудно достъпно. Между камъните пък могат да се видят оставени хиляди съкровени желания.

„Всъщност езотеричния туризъм има различни форми. Смята се, че много от нещата са останали още от преди приемането на Християнството. Няма как да се борим с това и не виждам защо. След като някой се чувства добре и вярва нещо, едва ли е проблем за нас“, коментира още експертът. Той поясни, че друго място, което е прието като дестинация за езотеричен туризъм, е Кръстова гора. Тя се посещава от 14 000 души годишно, тъй като хората смятат, че след като приспят там, ще оздравеят. Други пък вярвали, че ако поставят памук върху мощите на Свети Иван Рилски и след това го оставят под възглавницата на болен той ще оздравее. Според експерти към местата за езотеричен туризъм е и Руската църква в столицата, където се намира гробът на Свети Серафим. Всекидневно там се извиват опашки от хора, които вярват, че като напишат желанието си на листче, то ще се сбъдне.

„Местността Рупите също се приема за енергиен център, който се свързва с името на пророчицата Ванга. Евреите пък посещават Силистра, тъй като смятат, че там е обитавал техен равин. Вярват, че мястото ги зарежда с енергия. Мога да дам и друг пример-с пазара Римската стена в столицата. Преди да тръгнат на път, търговците са минавали от там и са се молили да се завърнат живи и здрави“, обясни Румен Драганов. Друга дестинация за езотеричен туризъм е и Тракийското светилище Камъка в Странджа. Има поверие, че ако минеш през т.нар. провирало, ще бъдеш здрав и щастлив през цялата година.

„Все пак трябва да се прави разлика между религиозен и езотеричен туризъм. Също така има образователен религиозен туризъм, където пътуваме в различни страни, за да научим нещо за религиозните им центрове, както и фестивален религиозен туризъм. У нас например много чужденци идват по Великден, за да присъстват на литургията ни“, обясни още Румен Драганов.

“Факт е, че езотеричният туризъм у нас се развива. Преди години дори ми се е случвало да видя жени, които се представят за гадателки, да посещават Перперикон, тъй като го смятат за свещено място. Чувал съм, че се организират такива екскурзии“, коментира и археологът проф. Николай Овчаров.

Започва и изграждането на лагера на Бялото братство на Седемте рилски езера. Това съобщиха от ръководството на Национален парк "Рила". На това място всяка година през август се провеждат сбирките на последователите на Петър Дънов. Първите 25 дъновисти се изкачиха там още вчера.

Лагерът ще е разположен на регламентираното място –при Рибното езеро, на 2200 м надморска височина. Там привържениците на учителя Петър Дънов изграждат стана си всяко лято от 1929 година.

Самият лагер е върху 1 декар и 100 кв. метра, като максималният брой на палатките не трябва да надвишава 300. Лагерът ще се управлява от комендант, спазва се установен през годините вътрешен ред, кухнята, местата за миене и др. Ще се монтират походни умивалници, които след приключване ще бъдат демонтирани, а теренът – почистен. Боклуците ще се опаковат в чували и ще се транспортират извън територията на парка до най-близкото градско сметище край Сапарева баня.

„Смята се, че това място също е част от езотеричния туризъм. Но все пак Бялото братство е на 130 години, а тук говорим за места от преди хиляди години. Факт е, че сме територия, позната като място за зареждане с енергия“, коментира още Румен Драганов.

Туристи търсят мистичното в Побитите камъни, известни като изключително силен енергиен център още от дълбока древност. Те са популярна дестинация за терапевти и биолечители от цял свят. Съществуват много легенди за техния произход. През 2014 г. пък бяха избрани за демонстрацията на все още оспорваните от науката „Огледала на Козирев”. Експериментът е получил името си от руския астрофизик Николай Козирев и се основава на хипотезата, че времето също е форма на енергия, а всички процеси в природата са придружени с излъчване или поглъщане на време.

Тракийското светилище в с. Равна и манастирът под него пък се смята, че е последното обиталище на цар Борис I, Варненския некропол, крепостта и могилата в Солниците-Провадия - всички те са включени в туристическите маршрути, като интересът на наши и чужди гости се подхранва от предания и легенди, премесени с исторически открития и археологически факти.

Басарбовският скален манастир край Русе е задължителен обект при поклонническите пътувания, които Румънската патриаршия организира до нашата страна. Светата обител носи името на най-видния си обитател - Димитър Басарбовски, който се счита за закрилник на Букурещ. Румънците вярват, че мощите му са спасили града от чума. Днес те се съхраняват в патриаршеската катедрала „Св. Константин и Елена” в Букурещ, а мястото, където Димитър Басарбовски е прекарвал земните си дни в уединение, пост и молитви, се радва на голям интерес от страна на северните ни съседи.

Исихасти са обитавали през Средновековието и други скални манастири в Русенско. Ивановските скални църкви са обект под закрилата на ЮНЕСКО и са много посещавани от български и чуждестранни туристи. Представляват комплекс от скални ниши, в които в безмълвие и вглъбеност и при краен аскетизъм монасите са търсели единение с Бога. В днешно време исихазмът няма последователи, но местата, които някогашните монаси аскети са обитавали, са популярни и религиозни обекти с международна известност.

Българи и чужденци се тълпят всяко лято пред лековито аязмо край селото на сумиста Котоошу – Джулюница. Според мълвата всяка година точно в нощта на 16 срещу 17 юли водата в аязмото става лековита, а силата й продължава само едно денонощие. Това е и причината още ден-два преди това край извора да се събират десетки хора.

Легендата разказва, че преди столетия, докато селяните обработвали нивите си, оставяли децата си край изворчето. Едно от тях било сляпо и като намазало очите си с лековитата вода, прогледнало. Според местните водата цери проблеми със зрението, кожни болести, безплодие. Според друг случай пък бивш морски капитан на кораб за далечно плаване имал кожна екзема, като никакви лекарства и цярове не му помагали. Лясковският свещеник отец Богдан занесъл кал от изворчето „Света Марина” и болният се излекувал. Човекът дори посетил аязмото, за да види с очите си къде точно се намира лековитият извор. Друга възрастна жена пък имала засегнат очен нерв. Докторите й казали, че едното й око е неспасяемо. Дъщеря й обаче не се примирила. Наточила от аязмото и всяка вечер с капкомер й слагала по три капки в болното око в продължение на 40 дни. Чудото станало, а докторите в престижна столична клиника не можели да повярват на здравите си очи.

Според преданията преди 100 години на мястото на сегашното аязмо текла лековита вода, но по-късно се загубила в недрата на земята.

Преди време за света я открил овчар със стадото си, който останал да нощува на това място. Животните му били болни. На сутринта обаче, когато се събудил, видял, че всички пасели и блеели безгрижно, защото пили от водата на извора.

Наред с това лековит извор има и в девическия манастир „Св. Троица” край Велико Търново. Там обаче монахините строго спазват реда и почти не допускат в Божията обител мъже, дори и само за да си измият очите или да си напълнят шишенце с вода от аязмото, пише още "Монитор".

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.