Експерти: Природният газ е задънена улица


Експерти: Природният газ е задънена улица

4787

Ако искаме по-ниски цени на тока през следващите 10 години, трябва да се ускори изходът от въглищата, т.е. затварянето на въглищните централи в комбинация с масивни инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Това е категоричното становище на директора на програма "Енергия и климат" в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров. Той представи в БТА разработени, съвместно с водещи западни институти различни сценарии за развитието на българската енергетика в следващите 10 години. Как да направим сградите енергийно ефективни, дори да не сме богати?

В контекста на руската инвазия в Украйна става все по-важно както в България, така и в цяла Европа да се постигне енергийна независимост, а най-сигурният начин е източниците за енергопотребление да са местни, убеден е Владимиров. Според него, при сегашното развитие на технологиите най-евтиния начин да се постигне енергийна независимост и едновременно с това да се постигнат целите на Европа за намаляване на емисиите е да се насърчат инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Този преход, обаче изисква сериозни промени, както политически, така и трансформации в технологично и икономическо отношение, отбеляза експертът и препоръча законодателни промени и насърчаване на инвестициите във ВЕИ. България е в незавидната позиция да е една от най-сложните дестинации за инвестиции във ВЕИ от гледна точка на пречки пред инвеститорите, посочи Владимиров.

 

Основните сценарии за бъдещето на енергетиката ни, според разработката на ЦИД, са два - целеви и песимистичен, като целевият показва какви биха били последствията при интегрирането на големи ВЕИ мощности, а песимистичният вариант допуска забавяне на извеждането на въглищните централи и съответните ефекти.

При песимистичния сценарий от енергийната система ще излязат 1 мегават мощности, а по целевия сценарий, напускат 2 мегавата мощности, т.е. ТЕЦ Марица Изток 2 и някои по-малки централи, които са икономически неизгодни в момента.

"Ситуацията е подобна и в Румъния и Гърция, като и в трите страни колкото по-бързо биват затворени въглищните централи, толкова по-лесно се осъществява преходът", подчерта експертът.

При целевия вариант в България се очакват около 5 гигавата нови мощности до 2030 г., а при песимистичния – част от ВЕИ-инвестициите биват практически спрени, защото за тях в електоренергийната система няма място, заради насищането с производствени мощности.

За сравнение от ЦИД изтъкнаха, че нивата на инвестиции в съседни държави е по-голяма. Причината – там има ясна стратегия за изход на въглищните централи, пречките са по-малки.

Въпреки повишението на енергийното потребление, което се очаква да е 5 тераватчаса за България до 2030 г., реално България се превръща в нетен вносител на електоренергия, тъй като при затварянето на въглищните централи ВЕИ-инвестициите не са достатъчно големи, за да компенсират загубите на енергийни мощности в системата, посочи още Владимиров. Той е категоричен, че колкото повече ВЕИ-централи имаме, толкова по-голям шанс имаме да останем нетен износител на електроенергия след 2030 година.

Коментирайки ефекта върху цените на тока, той отбеляза, че при песимистичния вариант, електроенергията поскъпва с близо 55% до 2030. Сред причините са и цените на въглеродните емисии, които скачат. При целевия сценарий ВЕИ-инвестициите ограничават покачването на цената на тока, като в България тя нараства само с 13%, а в Румъния и Гърция покачването е с 6 – 7%, показват изчисленията на ЦИД.

"Природният газ е задънена улица в контекста на енергийния преход", коментира Констанца Рангелова, старши анализатор, Икономическа програма, ЦИД. Инвестициите в природен газ биха били неефективни, тъй като няма да има време да се доизплатят и ще водят до загуби.

Тя посочи, че при прехода с водород и технологии за съхранение, основният напредък се очаква да започне около 2030 г. "Преди това няма голямо увеличение на технологиите за съхранение с батерии, защото преди 2030 няма достатъчно навлизане на ВЕИ технологиите, освен това това преди 2030 основно се залага на ВЕЦ и ПАВЕЦ, поясни Рангелова.

Според експертите на ЦИД, като основна доминираща технология се очертават литиево-йонните батерии, която е много по-подходяща за микросистеми и е възможно най-икономичната и зряла технология. "В Националния план за възстановяване липсва анализ какви технологии ще бъдат използвани за построяването на батерии и какви са финансовите параметри, а е изключително важно е да се направи такъв анализ, за да се разбере доколко оправдани са инвестициите", подчерта Рангелова.

Допълвайки я по темата за батериите и системите за съхранение, Мартин Владимиров посочи, че най-големият проект в Националния план за възстановяване и устойчивост на стойност 1.5 млрд. лева цели изграждането на системи за съхранение 4 пъти по-големи, отколкото целите инсталирани мощности за съхранение в САЩ в момента за период от 3.5 години.

"Малко сме скептични за възможността на българската индустрия и администрация да се справи с подобен проект, особено в контекста на войната в Украйна и проблемите с доставките, които ограничават възможността за производство и доставка на големи батерийни мощности", коментира той. Този вид системни решения за съхранение, които българското правителство предлага, не се очаква да са комерсиални преди 2030 година, отбеляза още той. По думите му, много по-разумно е инвестициите да се осъществяват от индустриални инвеститори, отколкото да се търсят решения за цялата страна, които да доведат до изхрачване на гигантски ресурси.

България е една от петте страни в ЕС с най-големи тежести за осъществяване на ВЕИ инвестиции, изтъкна още той. Изреждайки неблагоприятната среда за такива вложения у нас, той отбеляза, че няма ясна регулаторна рамка, пазарите не са зрели, административните процедури по присъединяване, инсталиране и строителство на ВЕИ-централи са изключително затрудняващи и отнемат твърде дълъг период.

"Ако в Дания това продължава 6 месеца, тук са нужни над 2 години за строителство и присъединяване на нова централа", посочи той. До голяма степен пречките се създават от ЕСО и ЕРП, тъй като те прехвърлят голяма част от финансовата тежест върху самите инвеститори и тяхната инвестиция става нерентабилна, когато те трябва реално да свършат работата и да поемат разходите на мрежовите оператори, обясни експертът. "Тук е разковничето на проблема как да присъединим 19 000 мегавата към българската система и именно натам трябваше да бъдат обърнати целите и финансовия ресурс на Плана за възстановяване", смята той.

Според него е необходимо сериозно модернизиране на преносната мрежа, подобряване на нейното управление и покриване на огромните разходи по изграждане на допълнителната инфраструктура, която да присъедини ВЕИ мощностите. "В момента сме в патова ситуация, в която инвеститорите и институциите си прехвърлят вината за това защо не може да се присъедини един проект", коментира Владимиров.

Сред неговите препоръки към правителството по въпроса как да се отключат инвестициите във ВЕИ, са мерки като намаляване на разходите по присъединяване към мрежата, ускоряване разширението и модернизацията им, либерализиране на таксите за пренос и присъединяване към мрежата, реформа в системата на определяне на премийните тарифи, за да се постигне финансова предвидимост за ВЕИ-инвеститорите. Масово поставяне на слънчеви панели по покривите предлага Сандов

Огромен потенциал за понижение на цените от ЦИД виждат и във възможността домакинствата и малките производители да станат освен потребители и производители на електоренергия, но няма достатъчно стимули и административните пречки са твърде тежки.

Още от Енергетика


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • GBP
    1
    2.27899
  • RUB
    Шведска крона
    SEK
  • JPY
    100
    1.38182
виж всички

Крипто валути


  • Bitcoin Cash
    1
    190.35
    185.79
  • Litecoin
    1
    100.01
    97.66
  • Ethereum
    1
    1992.59
    1946.93
  • Bitcoin
    1
    36802.66
    35959.06
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички