Коронакризата върна Европа в капана на дълга

Полша увеличи държавния си дълг през първата половина на годината с 36,2 милиарда евро, Чехия с 16,2 милиарда, Румъния с 11,1 милиарда, Словакия с 9,6 млрд., а Хърватия с 4,2 млрд. евро, пише хърватският вестник "Слободна Далмация".

Въпреки че става дума за безмилостно харчене и ръстът на публичния дълг на Хърватия от 33 млрд. куни за 7 месеца тази година е висок, съседните държави харчат повече, за да помогнат на икономиките си, посочва изданието.

Вестникът добавя, че нарастването на публичния дълг с 4,2 млрд. евро през първата половина на годината до 43,5 млрд. евро, в неудобна комбинация с 15% спад в икономиката през второто тримесечие, поставя Хърватия в горещата зона в Европейския съюз. С държавен дълг, който тази година се е увеличил с цели 12,1%, от 73,2 на 85,3%, Хърватия, както и миналата година, държи осмо място в ЕС, отбелязва "Слободна Далмация".

Седем държави изпреварват Хърватия по размер на дълга. Лидер е Гърция, чийто държавен дълг е 187% от БВП, следвана от Италия със 149% и Португалия със 126%. После се нареждат Белгия, Франция, Кипър и Испания.

Има и други "отличници" в негативен план – начело в Евросъюза като абсолютна стойност на дълга е Франция с 2,6 трлн. евро, Италия с 2,5 трлн. и Германия с 2,2 трлн. евро, което е 67% от БВП на страната. Германия тегли рекорден дълг, за да се възстанови от кризата 

Също така се посочва, че само за половин година шестгодишното усилие на Хърватия да намали дела на задълженията си е заличено.

Посочва се също така, че според данните на Евростат публичният дълг на Словения през споменатия период е достигнал 78% от БВП, Унгария 70%, докато най-малко задлъжняла е България с едва 21% дял от публичния дълг в БВП и Чехия с 39,9%. България продаде дълг за 5 млрд. лева

По-голям публичен дълг в номинален размер от хърватските 43,5 млрд. евро, през първата половина на годината има Полша 281,8 млрд. евро, Унгария – 93 млрд., Румъния 89 млрд., Чехия 84,6 млрд. и Словакия 55 млрд. евро.

"Да добавим към това, че икономиките на страните, с които можем да се сравним, са нараснали през последните 17 години със средни нива далеч над хърватските", пише още вестникът, цитиран от БГНЕС.

Като пример се посочва, че в Полша и Румъния средните темпове на растеж на БВП са били по 4%, което е с 135% по-високо от средния темп на растеж на хърватската икономика от 1,7%.