С 2 години закъснение: Богатите страни осигуриха 100 млрд. долара климатично финансиране за бедните


С 2 години закъснение: Богатите страни осигуриха 100 млрд. долара климатично финансиране за бедните
Снимка: iStock

3311

Обещанието на богатите държави да предоставят по 100 млрд. долара финансиране годишно на бедния свят за климатичните изменения най-накрая беше изпълнено – 2 години след крайния срок, сочат данни, публикувани в четвъртък.

През 2021 г. са предоставени около 89,6 млрд. долара на развиващите се страни, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като тази сума вероятно е надхвърлила 100 млрд. долара през 2022 г. въз основа на предварителните данни.

Сумата от 2021 г. представлява 8% увеличение, в сравнение с предоставените 83 млрд. долара през 2020 г., което беше в горната част на прогнозите на ОИСР и дава увереност на организацията, че сумата за 2022 г. е над 100 млрд. долара (макар че не всички финансови средства, отпуснати във връзка с климата за миналата година, са отчетени все още).

Сумата от 2021 г. е 8% увеличение, спрямо предоставените 83 млрд. долара през 2020 г., което беше в горната част на прогнозите на ОИСР и дава на увереност на организацията, че сумата за 2022 г. е над 100 млрд. долара (въпреки че не всички финансови средства за климата за 2022 г. са отчетени все още).

Предоставената през тази година сума почти сигурно ще бъде по-голяма от 100 млрд. долара, според доклада.

Снимка: iStock

Поетото обещание за 100 млрд. долара финансиране годишно за бедните държави, което да им помогне да намалят вредните си емисии и да се адаптират към последиците от климатичната криза, беше дадено за първи път през 2009 г. на климатичната конференция в Копенхаген. Богатите държави тогава обещаха, че тази сума ще бъде осигурена до 2020 г., но от няколко години беше очевидно, че този краен срок няма да бъде спазен.

Този неуспех беше източник на напрежение в глобалните разговори за климата. Бедните страни обвиниха богатите, че са неблагонадеждни, а богатите страни посочиха като причина трудностите при мобилизирането на грантове и заеми. Спазването на обещанието би трябвало да даде сериозен тласък на Конференцията на ООН за изменението на климата COP28, която започва след две седмици в Дубай.

ОЩЕ: ООН с предупреждение: Светът няма да успее да ограничи ръста на глобалните температури до 1,5°C

„Предишният неуспех при постигането на целта показа, че страни, като Канада и други развити държави, не се отнасят сериозно. Да имаме тази информация, която показва, че сме постигнали целта, е много важно постижение. Тя ще спомогне за набирането на инерцията, от която имаме нужда за успешен резултат на конференцията в Дубай“, заяви Стивън Гилбо, министър на климата и околната среда на Канада, която заедно с Германия беше натоварена от ООН да координира процеса по отпускането на климатичното финансиране.

Богатите държави обаче признаха, че трябва да направят много повече неща.

„Това е важна стъпка напред, но е ясно, че не можем да спрем дотук. Ще са необходими координирани усилия от много страни, за да гарантираме повече финансиране в бъдеще“, отбеляза Дженифър Морган, пратеник на Германия по въпросите на климата.

Снимка: iStock

„Несправянето на развитите страни да предоставят финансирането от 100 млрд. долара до 2020 г. беше тъмен облак, надвиснал над климатичните преговори на ООН, подкопавайки доверието и ограничавайки напредъка. Новината, че просрочената цел вероятно е изпълнена е много добре дошъл лъч светлина. Това ще помогне за възстановяването на необходимото доверие между развитите и развиващите се държави, което ще е от полза за постигането на положителни резултати на Cop28“, заяви Ани Дасгупта, президент на мозъчния тръст World Resources Institute.

Много държави ще искат развитите страни да компенсират недостигащите средства до целта от 100 млрд. долара през 2020 г. и 2021 г. в краткосрочен пла

По-важното е, че ефектите и неотложността на климатичната криза нараснаха сериозно след 2009 г., като емисиите на парникови газове продължиха да се покачават, заедно с глобалните температури, а ефектът от климатичните промени се усещат по цял свят под формата на екстремни метеорологични условия, горещи вълни, наводнения, суша и повишение на морските нива.

Проучване от 2022 г. на икономиста Никълъс Стърн показа, че развиващите се страни ще се нуждаят от около 2 трлн. долара годишно до 2030 г., за да бъде подпомогнато преминаването на икономиките им към нисковъглеродна основа, за приспособяването на тяхната инфраструктура към екстремни климатични условия и за покриване на спасяването и възстановяването на засегнатите от климатичното бедствие общности.

“По време на срещата в Копенхаген 100 млрд. долара изглеждаха като много пари. Сега този разговор трябва да се промени. Трябва да мобилизираме 10-15 пъти повече. Това е колективното предизвикателство. Но това показва, че има напредък“, заяви Гилбо.

Снимка: iStock

Всички необходими трилиони няма да дойдат под формата на чуждестранна помощ от развитите държави. Повечето от необходимите пари вече са в действие, под формата на инвестиции от частния сектор по света, но са насочени към изкопаемите горива и високовъглеродната инфраструктура и трябва да се пренасочат към нисковъглеродните цели.

“Не съм изненадан. На фона на засилващия се фокус върху неспазването на поетото обещание, съществуващите грантове и заеми бяха преквалифицирани като климатично финансиране. Чуждестранната помощ за развитие не е нараснала със 100 млрд. долара“, отбелязва Авинаш Персо, специалният пратеник по климата и преговарящ за Барбадос.

ОЩЕ: Хиляди ледници в Гренландия бързо се свиват, скоростта на топене е тревожна

“Нещо повече, докато се приближавахме, целта вече е неуместна. Неуспехът на страните да смекчат ефектите означава, че годишната сметка за загуби, свързани с климата и за изграждане на устойчивост, които частният сектор не финансира, за разлика от вятърните и слънчевите ферми, вече надхвърля 500 млрд. долара годишно. Хубаво е, че целта е постигната, но това отне толкова много време, че е единственото актуално нещо, свързано с нея“.

„Съобщението от днес е обнадеждаващо, но има място за още амбиции. Възстановяването на доверието изисква от страните донори да изпълняват предишните си ангажименти. Това включва амбициозно попълване на фонда за екологичен климат и привеждане в действие на механизмите за финансиране на фонда за загуби и щети по време на Cop28“, заяви Султан Ал Джабер, президент на конференцията и главен изпълнителен директор на държавната петролна компания на Обединените арабски емирства.

Източник: The Guardian

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

ООН: Световните планове за добив на изкопаеми горива надхвърля над 2 пъти климатичните цели

Светът се отдалечава от климатичните цели: Емисиите на парникови газове нарастват

Производството и търсенето на природен газ в САЩ ще достигнат рекордни нива през 2023 г.

Въгледобивната индустрия може да загуби близо 1 милион работни места през следващите години

2023 е напът да стане най-горещата година в историята

Климатичните промени ще направят бирата в Европа по-скъпа и ще влошат вкуса ѝ

Още от Енергетика


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.80078
  • GBP
    1
    2.28624
  • JPY
    100
    1.15559
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички